Кеворк Кеворкян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кеворк Кеворкян
български журналист и публицист
Роден: 11 септември 1944 г. (1944-09-11) (69 г.)
Сливен, България

Кеворк Таквор Кеворкян (р. 11 септември 1944) е български журналист и публицист.

Биография[редактиране | edit source]

Роден в Сливен. Следва право от 1965 до 1970 в Софийския университет. Редактор в отдел „Критика” (1971 – 1972) и наблюдател във в „Литературен фронт” (1982 – 1988).

Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в Българската национална телевизия. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя”(1976 – 1978). Автор и водещ на програма „Всяка неделя”, най-популярното предаване в историята на БНТ, което с излъчването си преди 1989 се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция). Разговаря – чрез уникални телевизионни мостове от различни краища на света — с много световни знаменитости.

Автор на седмичната рубрика на в „Труд” „Приказки за телевизията” (2006). Издател на списание „Всяка неделя (1990 – 1993), основател на издателство „Зодиак – ВН”, на радио „Сигнал Плюс”. Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – международна награда „Маршал”. Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници. Автор на книгите „Събеседник по желание” (т.1 – 3, 1981-1987), „15 срещи” (1982), „Личности”(1989), „Срещи със Симеон Втори” (1990), „Легендата и нейните герои” (т. 1 – 3, 2005), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи” (2008), „Кеворк проговаря 2. Тайните дневници” (2008) и др. [1] „Легендата и нейните герои“, издателство „Захарий Стоянов“, 2003 година. 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян и „Всяка неделя“, записани от Антон Стефанов.

Допълнения[редактиране | edit source]

От 1973 година работи като агент на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Димитър.[2]

От 2011 година е автор на седмична коментарна рубрика във в. „Стандарт“, от 2012 година и на седмична рубрика във в. „Преса“.

Награди: на Съюза на българските журналисти (първа), на Международната академия на изкуствата в Париж и др.

Хоби: дарителство – на два пъти със собствени средства възстановява паметника на Яворов.[3]

Социологически допитвания[редактиране | edit source]

„Всяка неделя“ е най-популярната програма в историята на Българската национална телевизия.[4] [5]

Уточнения[редактиране | edit source]

Никога не е работил като говорител в „По света и у нас“ и като общ журналист.

Преди ордена „Петър Велики“, получава друг руски орден – „Михаил Ломоносов“, ноември 2006. [6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Голяма енциклопедия България“, том 6, издание на Българската академия на науките, 2012 година, стр. 2294
  2. Решение №54 от 26.11.2008 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 26 ноември 2008.
  3. Биографичен справочник „Кой кой е в България“, стр. 348, изд. Труд, 1998
  4. Проучване на НЦИОМ, ноември 2004 година, в. „Стандарт“ на 4 ноември 2004.
  5. Проучване на МБМД от януари 2009 година за 50 годишнината на БНТ, „НетИнфо“ и агенция „Фокус“, 30 януари 2009.
  6. „24 часа“, 4 ноември 2006.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за