Кенджежин-Кожле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кенджежин-Кожле
Kędzierzyn-Koźle
Знаме    Герб
Замъкът в Кожле
Замъкът в Кожле
Полша
50.3333° с. ш. 18.2° и. д.
Кенджежин-Кожле
Ополско войводство
50.3333° с. ш. 18.2° и. д.
Кенджежин-Кожле
Страна Флаг на Полша Полша
Войводство Ополско войводство
Окръг Кенджежин-Кожленски окръг
Община Кенджежин-Кожле
Площ 123,42 km²
Надм. височина 180 m
Население (2014) 63 194 души
Кмет Сабѝна Новошѐлска
Основаване 1104 г. (Кожле)
1246 г. (Славенчице)
1283 г. (Кенджежин)
1532 г. (Клодница)
Пощенски код 47-200, 47-205, 47-206
47-220, 47-223, 47-224
47-225, 47-230, 47-232
47-224
Телефонен код (+48) 77
МПС код OK
Официален сайт http://www.kedzierzynkozle.pl/
Кенджежин-Кожле в Общомедия

Кенджѐжин-Ко̀жле (на полски: Kędzierzyn-Koźle; на немски: Kandrzin-Cosel; силезки: Kandrzin-Kojźly; на чешки: Kandřín-Kozlí) е град в Южна Полша, Ополско войводство. Административен център е на Кенджежин-Кожленски окръг. Обособен е като самостоятелна градска община с площ 123,42 км2.[1]

Градът е един от най-големите химически центрове в Полша. В него се намират заводите Zakłady Azotowe „Kędzierzyn" SA и Zakłady Chemiczne „Blachownia".

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в историческата област Горна Силезия. Разположен е разпиляно край двата бряга на река Одра в географския макрорегион Силезко плато.

Река Одра при града

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за Кожле, най-старата част на града, разположена на левия бряг на река Одра, са от 1104 година, когато селището е гранична крепост на полските Пясти и е обсаждано от чешкия княз Святополк. От 1138 година Кожле е част от Силезийското княжество, от 1172 година — от Рациборжкото княжество, а от 1281 година е владение на княз Казимеж Битомски, който малко по-късно се признава за чешки васал. През 1293 година Кожле получава градски права, след което са построени градските му стени. От средата на XIV век до 1492 година градът е владение на Олешнишкото княжество, а след кратко управление на ополските князе през 1509-1532 година е трайно присъединен към владенията на Чешката корона.

Заедно с Чехия Кожле става част от владенията на Хабсбургите, като за известно време е дадено като апанаж на маркграфовете на Ансбах. По време на Тридесетгодишната война крепостта е обсаждана неколкократно, като през 1627 година е превзета от датчаните, а през 1642 година — от шведите. След Първата силезийска война през 1742 година градът е присъединен към Прусия, но през 1744-1746 година отново е под хабсбургски контрол. Крепостта издържа още няколко обсади от хабсбургите през Седемгодишната война и от французи и баварци през Наполеоновите войни.

През 1921 година, след Първата световна война, жителите на Кожле гласуват в Горносилезийския плебисцит за оставане в Германия, а малко по-късно част от града е временно окупирана от нередовни полски войски. През 1944-1945 година край града е организиран филиал на концлагера „Аушвиц“.[2] Градът е завзет от съветски войски на 21 януари 1945 година по време на Висло-Одерската операция, а след края на Втората световна война е присъединен към Полша.

През 1975 година към Кожле са присъединени три селища на отсрещния бряг на река Одра и новообразуваният град започва да се нарича Кенджиджин-Кожле. Тези селища са:

  • Кенджежин. За пръв път селището е споменато през 1283 г. В периода (1283-1355) е част от Кожелско-Битомското княжество. През 1951 г. получава градски права.
  • Славенчице. Селището получило градски права през 1260 г.
  • Клодница. В периода (1792-1822) е построен Клодницкия канал, който свързвал река Одра с град Гливице.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 63 194 души. Гъстотата е 511 души/км2.[1]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно града е разделен на 16 района (джелници).

  • Азити
  • Бляховня
  • Жабенец
  • Клодница
  • Кожле-Порт
  • Кожле-Роги
  • Кужничка
  • Ленартовице
  • Мейсце Клодницке
  • Погожелец
  • Повстанцов Шльонских
  • Пястов
  • Славенчице
  • Старе Място
  • Чисова
  • Шрудмешче

Градове партньори[редактиране | редактиране на кода]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр.115 (посетен на 06.02.2015 г.)
  2. ((de))  6.DV-BEG — Einzelnorm. // Bundesministeriaum der Justiz. Посетен на 2009-12-03.