Кенет Бърк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кенет Бърк (английски: Kenneth Duva Burke; р. 5 май 1897 - п. 19 ноември 1993) e един от водещите американски теоретици в областта на литературата, философ.

Основните интереси на Бърк са реториката и естетиката.

Биография[редактиране | edit source]

Ражда се на 5 май 1897 г. в Питсбърг, щата Пенсилвания, САЩ. Негов съученик е бъдещият влиятелен литературен критик Малкълм Каули. Постъпва в университета на щата Охайо, но прекарва там само един семестър. Не завършва и Колумбийския университет, защото избира да стане писател на свободна практика. В Гринич Вилидж се запознава с представители на нюйоркския авангард (Харт Крейн и др.). От 1917 г. започва да се изявява като новелист, публикува и сборник с разкази (1924). Издава модернисткото списание Dial (Циферблат, 1923), въвежда в него раздел с музикална критика (1927—1929), по-късно пише музикални ревюта за вестник Nation (1934—1936). Превежда новелата на Томас Ман Смърт във Венеция (1924). Води кореспонденция с мнозина от най-големите американски писатели (Уилям Карлос Уилямс, Мериън Мур, Робърт Пен Уорън, Ралф Елисън, Катрин Ан Портър и др.). Преподава в Чикагския университет, Екол нормал супериор в Париж, Принстън, Харвард.

Умира от сърдечен инсулт във фермата си.

Влияние[редактиране | edit source]

Върху Бърк силно влияние оказват идеите на Карл Маркс, Зигмунд Фройд и Фридрих Ницше. Но също и на социолога Торстайн Веблен. Сред мислителите, които са повлияни от самия Бърк, са Харолд Блум, Станли Кавел, Сюзън Зонтаг (която е негова студентка в Чикагския университет), Едуард Саид, Рене Жирар, Фредерик Джеймисън и Клифърд Гиърц.

Бърк не иска да го причисляват към която и да е философска или политическа мисловна школа. Той е сред големите критици на марксизма, който определя интелектуалния климат на литературната критика в САЩ през 30-те години. Политическите и социалните символи заемат централно място в идеите на Бърк в течение на цялата му кариера. Според Бърк риториката може да помогне на хората да разберат, "какво се има предвид, когато казваме, че хората правят нещо и защо те го вършат". Бърк нарича този анализ "драматизъм".

Научни интереси[редактиране | edit source]

През 30-те години развива философия на литературата в рамките на теорията на комуникацията като символично действие, на тази проблематика е посветена трилогията от най-популярните му трудове (Грамматика на мотивите, 1945; Риторика на мотивите, 1950; Езикът като символично действие, 1966). Някои смятат Бърк за близък до школата на символическия интеракционизъм на Ървинг Гофман.

Външни препратки[редактиране | edit source]