Кенет Бърк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кенет Бърк
американски философ
Роден
Починал
19 ноември 1993 г. (96 г.)
Андувър, Ню Джърси
Философия
Регион Западна философия
Повлиян Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Торстайн Веблен
Повлиял Харолд Блум, Станли Кавел, Сюзън Зонтаг, Едуард Саид, Рене Жирар, Фредерик Джеймисън, Клифърд Гиърц
Научна дейност
Област Лингвистика, теория на литературата
Работил в Чикагски университет

Кенет Бърк (английски: Kenneth Duva Burke; р. 5 май 1897 - п. 19 ноември 1993) e един от водещите американски теоретици в областта на литературата, философ.

Основните интереси на Бърк са реториката и естетиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ражда се на 5 май 1897 г. в Питсбърг, щата Пенсилвания, САЩ. Негов съученик е бъдещият влиятелен литературен критик Малкълм Каули. Постъпва в университета на щата Охайо, но прекарва там само един семестър. Не завършва и Колумбийския университет, защото избира да стане писател на свободна практика. В Гринич Вилидж се запознава с представители на нюйоркския авангард (Харт Крейн и др.). От 1917 г. започва да се изявява като новелист, публикува и сборник с разкази (1924). Издава модернисткото списание Dial (Циферблат, 1923), въвежда в него раздел с музикална критика (1927—1929), по-късно пише музикални ревюта за вестник Nation (1934—1936). Превежда новелата на Томас Ман Смърт във Венеция (1924). Води кореспонденция с мнозина от най-големите американски писатели (Уилям Карлос Уилямс, Мериън Мур, Робърт Пен Уорън, Ралф Елисън, Катрин Ан Портър и др.). Преподава в Чикагския университет, Екол нормал супериор в Париж, Принстън, Харвард.

Умира от сърдечен инсулт във фермата си.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Върху Бърк силно влияние оказват идеите на Карл Маркс, Зигмунд Фройд и Фридрих Ницше. Но също и на социолога Торстайн Веблен. Сред мислителите, които са повлияни от самия Бърк, са Харолд Блум, Станли Кавел, Сюзън Зонтаг (която е негова студентка в Чикагския университет), Едуард Саид, Рене Жирар, Фредерик Джеймисън и Клифърд Гиърц.

Бърк не иска да го причисляват към която и да е философска или политическа мисловна школа. Той е сред големите критици на марксизма, който определя интелектуалния климат на литературната критика в САЩ през 30-те години. Политическите и социалните символи заемат централно място в идеите на Бърк в течение на цялата му кариера. Според Бърк риториката може да помогне на хората да разберат, "какво се има предвид, когато казваме, че хората правят нещо и защо те го вършат". Бърк нарича този анализ "драматизъм".

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те години развива философия на литературата в рамките на теорията на комуникацията като символично действие, на тази проблематика е посветена трилогията от най-популярните му трудове (Граматика на мотивите, 1945; Риторика на мотивите, 1950; Езикът като символично действие, 1966). Някои смятат Бърк за близък до школата на символическия интеракционизъм на Ървинг Гофман.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]