Кеплер (телескоп)
| Кеплер | |
 Художествено представяне на телескопа | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | НАСА |
| Производител | Ball Aerospace & Technologies |
| Основни цели | търсене на земеподобни планети |
| Дата на изстрелване | 6 март 2009 г., 22:49:57 |
| Място на изстрелване | авиобаза „Кейп Канаверал“ |
| Стартова установка | Делта II |
| Край на мисията | 15 ноември 2018 г. |
| Маса | 1039 kg |
| Орбита/траектория | хелиоцентрична орбита |
| Инклинация | 0,4474° |
| Орбитален период | 372,57 дни |
| Апоапсида | 1,0499 AU |
| Периапсида | 0,97671 AU |
| Продължителност | 9 години, 7 месеца и 23 дни |
| Състояние | деактивиран |
| Уебстраница | www.nasa.gov/kepler |
| Международно означение | 2009-011A |
| Кеплер в Общомедия | |
„Кеплер“ е космически телескоп на НАСА, предназначен да търси земеподобни планети. „Кеплер“ обикаля Слънцето почти 10 години и използвайки фотометър, продължително следи яркостта на над 145 000 звезди[1] в определено поле на видимост. Данните събрани от тези наблюдения са анализирани, с цел да се открият периодични флуктуации на светлината на звездите, които посочват присъствието на планети извън Слънчевата система. Телескопът и мисията носят името на немския астроном – Йохан Кеплер
Апаратът е изстрелян на 6 март 2009 в 22:49:57 местно време от космодрума Кейп Канаверал. Първите резултати на мисията са оповестени на 4 януари 2010 г. Както се и очаква, първите данни са за планети с кратък период на обикаляне около звездите си, като по-късно се очакват и данни за такива с по-дълъг период. Анализите от първите шест седмици посочват 5 нови планети - всичките много близо до звездите си.[2][3] Измежду по-значимите резултати са най-малко една планета с твърда повърхност[4] и два мистериозни обекта, които са с размер на планети, но по-горещи от звездите около които обикалят.[5] Анализът сочи, че тези обекти са бели джуджета. [6]
На 30 октомври 2018 г. от НАСА обявиха, че космическият телескоп Кеплер е изчерпал горивото си. По време на мисията си, продължила 9 години, 7 месеца и 23 дни, той откри над 2600 екзопланети. Космическият кораб бе деактивиран на 15 ноември 2018 г., като оттеглянето му съвпадна с 388-а годишнина от смъртта на Йоханес Кеплер през 1630 година.
В проекта Zooniverse[редактиране | редактиране на кода]
На 16 декември 2010 г. данните от мисията стават част от проекта Zooniverse под името Planethunters.org [7]. На този адрес, чрез опростен интерфейс, всеки може да анализира светлинните криви на наблюдаваните звезди за спадове в яркостта, предполагащи наличие на една или повече планети. По този начин екипът иска да ускори процеса на търсене, да намери планети, пропуснати при компютърния анализ и да класифицира звездите според активността им.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) „Мисията на телескопа „Кеплер“: Въведение и първи резултати“
- ↑ ((en)) „Кеплер“ откри първите си планети Архив на оригинала от 2012-09-25 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Първите екзопланети на „Кеплер“ Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) www.centauri-dreams.org
- ↑ ((en)) news.discovery.com Архив на оригинала от 2012-03-02 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) A paradox resolved using observations of Doppler boosting in Kepler lightcurves
- ↑ ((en)) Planethunters.org в проекта Zooniverse
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Kepler Mission website on www.nasa.gov
- Kepler Mission Profile Архив на оригинала от 2009-03-20 в Wayback Machine. by NASA's Solar System Exploration
- Kepler Asteroseismic Science Consortium (KASC) Архив на оригинала от 2012-05-05 в Wayback Machine.
- Spherical panorama of Kepler in the clean room prior to fueling[неработеща препратка]
