Кераца-Мария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кераца-Мария
византийска императрица
Keratsa of Bulgaria.jpg
миниатюра от Лондонското евангелие на цар Иван Александър
Лични данни
Родена 1348 г.
България
Починала след 1404 г.
Семейство
Брак император Андроник IV Палеолог
Потомци Йоан VII Палеолог
Династия Шишман
Баща цар Иван-Александър
Майка Теодора-Сара

Кераца-Мария, или само Кераца (1348-1404), е българска принцеса и византийска императрица, съпруга на император Андроник IV Палеолог.

Кераца е родена през 1348 г. вероятно в Търново, България. Дъщеря е на българския цар Иван Александър и еврейката Теодора-Сара и е от българския царски род Шишман. Кераца е кръстена на баба си Кераца-Петрица.

На 17 август 1355 г. Кераца-Мария e омъжена за византийския император Андроник IV Палеолог (1376 - 1379). Когато бракът им е сключен Кераца е едва на 7 г., Андроник също е много млад, затова се налага да се поиска разрешение от Цариградската патриаршия, която в специално Синодално решение, подписано от патриарха и още 15 митрополити, потвърждава одобрението си за този брак. Чрез него се цели да се скрепят бъдещите съвместни българо-византийски действия срещу османските нашественици. Синът на Кераца и Андроник, кръстен на дядо си император Йоан V Палеолог, по-късно също става император под името Йоан VII Палеолог. От този брак се раждат и 2 дъщери.

През 1373 г. Андроник заедно с приятеля си и наследник на османския престол Исмаил Савджи, организират заговор за свалянето на своите бащи. Заговорът обаче се проваля. Султанът ослепява сина си, като очите на Исмаил са избодени с нож, след което той умира. Малко по-изтънчено се отнася към сина си Йоан V Палеолог, който заповядва Андроник да бъде ослепен с врял оцет, така че Андроник частично запазил зрението си. По заповед на императора същата съдба сполетяла и тригодишния син на Андроник и Кераца. След това заедно със съпруга си Кераца прекарва около три години затворена в кулата Анема, а по-късно - и в един манастир край византийската столица. През 1376 г. Кераца и Андроник успяват да избягат с помощта на българския цар Иван Шишман и крал Марко и намират убежище в квартала Пера при генуезците. Там благодарение на грижите на Кераца и на някакъв мехлем, който тя получила от генуезците, съпругът и синът й успяват да възстановят зрението си.[1]

Кераца става императрица на Византия пез 1376, когато Йоан V Палеолог е детрониран от Андроник IV. В действителност Кераца е византийска императрица само 3 години, тъй като Андроник IV Палеолог загубва престола и е принуден да търси убежище при генуезците, но това не попречва имената и на двамата да бъдат замесени в повечето от дворцовите брожения преди и след възкачването им на трона.

След внезапната смърт на Андроник през 1385 г. Кераца поема попечителството над сина им Йоан VII Палеолог (тогава още 15-годишен). Впоследствие, макар и принудена да се замонаши под името Макария, тя все пак успява да се порадва на възцаряването на сина ѝ на византийския престол през 1390 г. Йоан VII се задържа на престола само няколко месеца. След като е детрониран, той получава управлението на областта с център Силиврия, където се установява и Кераца.[1] Смъртта ѝ се отнася някъде след 1404 г.

Портретът на Кераца е запазен в Лондонското четвероевангелие на Иван-Александър, където е изобразена наред със сестрите си, Кера-Тамара и Десислава, и зет си деспот Константин.

Династията на
Срацимировци

Деспот Срацимир
Деца
   Иван Комнин
   Иван Александър
   Елена
   Теодора
   Михаил
Деспот Иван Комнин
Деца
   Александър
   Ксения
Цар Иван Александър
Деца
   Михаил Асен
   Иван Срацимир
   Иван Асен
   Василиса
   Иван Шишман
   Иван Асен
   Кера Тамара
   Кераца Мария
   Десислава
Цар Иван Срацимир
Деца
   Константин II
   Доротея
Цар Иван Шишман
Деца
   Йосиф II
   Александър
   Фружин
   Кераца

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.