Кераца Висулчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кераца Висулчева
художничка от България и Република Македония
Кераца Висулчева 

портрет от Маргарита Христова
Родена: 7 април 1910
Нестрам, Османска империя
Починала: 13 януари 2004
Скопие, Република Македония

Кераца Николова Висулчева е българска и македонска художничка, дългогодишен член на Съюза на българските художници. Висулчева e родена в Егейска Македония, по-голямата част от живота си прекарва в България, но приемайки идеята за самостоятелна македонска идентичност през 1996 година емигрира в Република Македония.[1][2]

Биография[редактиране | edit source]

Кераца Висулчева е родена на 7 април 1910 година в костурското село Нестрам, тогава в Османската империя, днес Несторио, Гърция. Като част от бежанските вълни от Егейска Македония родителите ѝ Петра Ляпчева и Никола Паскалев Висулчев се заселват с четирите си деца в Анхиало, България, където Кераца завършва гимназия при стария им приятел Козма Георгиев, който я и поощрява да рисува. Негов малък маслен портрет се смята за първата ѝ живописна творба.

В 1929 година Кераца се записва в художествената академия в София и посещава класовете на професорите Стефан Иванов, Никола Ганушев и Борис Митов. Силно се влияе и от професор Николай Райнов, с когото има запазена кореспонденция. През 1935 година завършва образованието си и печели наградата на фонд „Ана Бешевлиева“, прави първата си изложба и става член на Съюза на българските художници.

Докъм 1941 година Кераца Висулчева учителства в планинските села Бистрица, Градево, Симитли, Осеново, а по-късно в Харманли и в Момчилград. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България със съпруга си Стефан Дикиджиев[3] и сина си Звездомир (1932, София) заминават за Скопие, където в 1942 година им се ражда втори син Петър [4]. До 1944 година преподава в девическата гимназия „Царица Йоанна“ и прави няколко изложби.

След края на Втората световна война, когато Скопие е върнато на Югославия, живее, твори и работи като учителка в Пловдив. През 1958 година при голяма чистка, последвала Априлския пленум, е изключена от Съюза на българските художници. Оттогава тя се подписва на платната си с латиница - Keratza. Редовно посещава Франция, Гърция, Полша и Италия. В 1989 година отново е приета в СБХ.

Сараят на Ниязи бей в град Ресен, където има постоянна експозиция на Кераца Висулчева.

През 1996 година тя се премества да живее в Скопие, Република Македония. Продължава да твори до 2002 година, като към края дори скулптира. Почива на 13 януари 2004 година.[5] Целокупното ѝ творчество се съхранява от Музея на Македония[6] в Скопие, а в Сарая на предводителя на младотурците Ахмед Ниязи бей в град Ресен (виж: Ресенски сарай) по нейно желание е изложена нейна постоянна експозиция, която периодично се подновява.[7]

В бюлетина на СБХ по повод на кончината ѝ от януари 2004 година се казва:

На 13 януари 2004 г. почина Кераца Висулчева. Тя беше дългогодишен член на СБХ и лауреат на множество международни награди. Участваше активно във всички общи, национални и международни изложби. Освен, че отдаде целия си живот на изкуството, Кераца Висулчева ще бъде помнена и като всеотдаен педагог. Поклон пред паметта ѝ.[8]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Виктор Цветановски, Македонците крем на бугарското општество (15) Утрински весник, Број 2871 четврток, 25 декември 2008.
  2. Биографичен сайт на Кераца Висулчева
  3. Глава 10: Другарят Кукриникси
  4. Петър Дикиджиев, архитект
  5. Биографичен сайт на Кераца Висулчева
  6. Сайт на Музея на Македония
  7. Keratza Visulceva на английски, от община Ресен
  8. Бюлетин на СБХ, януари 2004 г., стр. 22
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.