Кестен
Вижте пояснителната страница за други значения на Кестен.
| Кестен | ||||||||||||||||||||
 Сладък кестен (Castanea sativa) |
||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||||
|
* C. alnifolia — Храстовиден чинкапин*
|
||||||||||||||||||||
Кестените (Castanea) са род от осем или девет вида дървета и храсти от семейството на бука (Fagaceae). Живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Името се отнася също и за ядковите плодове, които тези дървета дават. Повечето от тях са големи дървета, достигащи 20–40 м височина, но някои видове (чинкапините) са по-малки, често храстообразни. Всички те са широколистни.
Листата са прости, овални или копиевидни, дълги 10–30 см и широки 4–10 см, с остри и силно разредени зъби и плитки заоблени синуси между тях. Цветовете са котенца. Цъфтежът е в средата на лятото. Плодът е бодлива чашка с диаметър 5–11 см, съдържаща 2–7 ядки. ДА НЕ СЕ БЪРКА с Конски кестен (Aesculus hippocastanum), който се използва по паркове, алеи, тротоари като декоративно дърво а плодовете му са отровни!!!! Той е съвсем друг вид и от абсолютно различно семейство.
Американският кестен, в миналото едно от доминиращите дървета в източните САЩ е почти напълно изтребен от гъбичното заболяване Cryphonectria parasitica. Американските чинкапини са също много податливи на тази болест. Европейският и западноазиатският сладък кестен е също податлив, но по-слабо от американския, а източноазиатските видове са устойчиви. Тези устойчиви видове, особено японският кестен, но също и китайският и тези на Сегуин и Хенри, са използвани в размножителни програми в САЩ с цел създаване на хибриди с американския кестен, които са също устойчиви към болестта.
[редактиране] Хранителна стойност
Кестените имат ниско съдържание на мазнини, много витамин С, фосфор, калий и др. Кестенът съдържа два пъти повече нишесте от картофите, което го превръща в една от най-важните хранителни култури в Япония, Китай и Южна Европа.
| Кестен (печен) (Nuts, chestnuts, european, roasted) (Хранителна стойност за 100 g) |
|
| Енергия | 1025 kJ (250 kcal) |
|---|---|
| Въглехидрати | 52.96 g |
| Захари | 10.6 g |
| Влакна | 5.1 g |
| Мазнини | 2.2 g |
| Наситени | 0.414 g |
| Мононенаситени | 0.759 g |
| Полиненаситени | 0.869 g |
| Холестерол | 0 mg |
| Белтъчини | 3.17 g |
| Вода | 40.48 g |
| Пепел | 1.2 g |
| Витамини | |
| Витамин A | 0 μg (0%) |
| α-каротин | 0 μg |
| β-каротин | 14 μg (2%) |
| Тиамин (B1) | 0.243 mg (20%) |
| Рибофлавин (B2) | 0.175 mg (13%) |
| Ниацин (B3) | 1.342 mg (8%) |
| Холин (B4) | 1.5 mg (0%) |
| Пантотенова к-на (B5) | 0.554 mg (11%) |
| Пиридоксин (B6) | 0.497 mg (38%) |
| Фолиева к-на (B9) | 70 μg (18%) |
| Кобаламин (B12) | 0 μg (0%) |
| Витамин C | 26 mg (29%) |
| Витамин D | 0 μg (0%) |
| Витамин Е | 0.5 mg (3%) |
| Витамин K | 7.8 μg (7%) |
| Ликопен | 0 μg |
| Минерали | |
| Калций, Ca | 29 mg (3%) |
| Желязо, Fe | 0.91 mg (11%) |
| Магнезий, Mg | 33 mg (8%) |
| Фосфор, P | 107 mg (15%) |
| Калий, K | 592 mg (13%) |
| Натрий, Na | 2 mg (0%) |
| Цинк, Zn | 0.57 mg (5%) |
| Мед, Cu | 0.507 mg (56%) |
| Манган, Mn | 1.18 mg (51%) |
| Селен, Se | 1.2 μg (2%) |
| Аминокиселини | |
| Триптофан | 0.035 g |
| Треонин | 0.113 g |
| Изолевцин | 0.125 g |
| Левцин | 0.188 g |
| Лизин | 0.188 g |
| Метионин | 0.075 g |
| Цистин | 0.101 g |
| Фенилаланин | 0.134 g |
| Тирозин | 0.088 g |
| Валин | 0.178 g |
| Аргинин | 0.227 g |
| Хистидин | 0.088 g |
| Аланин | 0.212 g |
| Аспарагинова к-на | 0.549 g |
| Глутаминова к-на | 0.41 g |
| Глицин | 0.164 g |
| Пролин | 0.167 g |
| Серин | 0.159 g |
| Други | |
| Алкохол | 0 g |
| Кофеин | 0 mg |
| Теобромин | 0 mg |
| Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник: USDA Nutrient Database |
|
