Кешишлък (Валовищко)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кешишлък.
| Кешишлък Αετοβούνι | |
| — село — | |
 Старото училище | |
  Кешишлък  Кешишлък  Кешишлък | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Надм. височина | 175 m |
| Население | 465 души (1951 г.) |
| Кешишлък в Общомедия | |
Кешишлък или Кешишлик (на гръцки: Αετοβούνι, Аетовуни, катаревуса Αετοβούνιον Аетовунион, до 1927 Κεσισλίκ, Кесислик или Κισιολίτι, Кисьолити[1]) е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, дем Синтика (Синдики).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото било е разположено в южните склонове на Беласица, на три километра северно от Хаджи Бейлик (Вирония).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е турското keşişlik, място, където живеят калугери, производно от keşiş.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
На северозапад от селото, в местността Голямо градище, през средновековието има голям манастир, с което се свързва и името на селото.[2]
През XIX век и началото на XX век, Кешишлък е български чифлик в Демирхисарска каза на Османската империя, собственост до 1912 година на Акил бей от Сяр и наброява над 100 къщи.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кайшли чифлик (Kaïchli-tchiflik) е посочено като село с 45 домакинства, като жителите му са 140 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кешишлък, чифлик на пътя от Валовища за Порой, 7 1/2 часа на СЗ. Броят на къщите възлиза на 40, само турци.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 300 жители, всички българи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кешишлък (Kichichlik) живеят 560 българи екзархисти.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година турците разрушават Кешишлък под предлог, че жителите му крият оръжие и избиват над 60 души, а цялото население бяга в България.[2]
През Балканската война в октомври 1912 година селото е освободено от българската армия. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[7] След войната Кешишлък попада в пределите на Гърция.
Наследници на бежанци от селото днес живеят в Сандански, Петрич и региона.[2]
В 1922 година при обмена на население между Гърция и Турция след Гръцко-турската война в селото са заселени гърци бежанци, като според преброяването от 1928 година Кешишлък (Κεσισλίκ) е бежанско село с 82 бежански семейства с 315 души.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 138.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, стр. 283.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
