Кибела
Кибела (среща се и като Кимема, Диндимена) (на гръцки: Κυβέλη; Megále Meter; на латински: Kybele, Cybele; Mater Deum Magna Ideae или Magna Mater) е фригийска богиня, считана за Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия). Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.
Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Към средата на I хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът към нея проникнал и в Гърция, където богинята се отъждестявала с Рея.
Култът на Кибела (Magna Mater) е въведен в Рим на 4 април 204 пр.н.е., когато черният камък (метеорит), символ на богинята, е преместен от Песинт, (Фригия) и е поставен в Палатинския храм. В Рим Кибела се отъждествява с гръцката Рея и богинята на посевите и жътвата Опс. През 191 пр.н.е., в периода на Републиката в нейна чест са въведени празниците мегалезии. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис.
