Кибрит
Кибрит е средство за създаване на огън по сравнително безопасен начин. Състои се от отделни дървени пръчици или пръчици от пресована хартия. В единия си край са потопени в материал, чийто основна съставка е химичният елемент фосфор. Клечките се запалват при триене с определена повърхност.
[редактиране] История на кибрита
Смята се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по времето на династията Ци, управлявала северен Китай (550 - 577), от придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан. Първите клечки са направени със сяра. Описание за тях дава Тао Гу в книгата си Свидетелства за невероятното и свръхестественото (ок. 950 г.):
| „ | Ако се случи нещо неочаквано през нощта, е нужно известно време, докато се запали лампа. Един находчив човек опростил нещата, като напоил малки борови пръчици със сяра. Така те били готови за употреба. Запалвали се само при драскане върху грапава повърхност. Получавало се пламъче, голямо колкото житен клас. Това чудо било наречено „роб, носещ светлина“. Но когато започнали да търгуват с тях, ги нарекли „клечици за огън“. | “ |
През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в гр. Ханчжоу.
[редактиране] Филумения
Колекционирането на кибрити, кибритени кутии и кибритени етикети е известно като филумения. Терминът е предложен от британския колекционер Марджори С. Еванс през 1943 година, която по това време е председател на Британското общество за кибритени етикети и книжки.
[редактиране] Външни препратки
- История на кибрита
- 100 години история
- Репортаж по bTV за български колекционер на кибрити от Ямбол
- Колекция на Сави Савев
- История и каталог на българския кибрит
- Клуб на колекционерите на кибрити
