Кибрит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Запалена клечка кибрит
Пълна кибритена кутия

Кибрит е средство за създаване на огън по сравнително безопасен начин. Етимологията на думата е неизвестна.

Състои се от отделни дървени пръчици или пръчици от пресована хартия. В единия си край са потопени в материал, чиято основна съставка е химичният елемент фосфор. Клечките се запалват при триене с определена повърхност.

История на кибрита[редактиране | edit source]

Смята се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по времето на династията Ци, управлявала Северен Китай (550 - 577), от придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан. Първите клечки са направени със сяра. Описание за тях дава Тао Гу в книгата си „Свидетелства за невероятното и свръхестественото“ (ок. 950 г.):

Ако се случи нещо неочаквано през нощта, е нужно известно време, докато се запали лампа. Находчив човек опростил нещата, като напоил малки борови пръчици със сяра. Така те били готови за употреба. Запалвали се само при драскане върху грапава повърхност. Получавало се пламъче, голямо колкото житен клас. Това чудо било наречено „роб, носещ светлина“. Но когато започнали да търгуват с тях, ги нарекли „клечици за огън“.

През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в китайския град Ханджоу.

През 1855 г. шведският индустриалец и химик Юхан Едвалд Лундстрьом патентова кибрита във вида, който практически се ползва и до днес.

Филумения[редактиране | edit source]

Малка колекция от кибрити

Колекционирането на кибрити, кибритени кутии и кибритени етикети е известно като филумения. Терминът е предложен от британската колекционерка Марджори С. Еванс през 1943 г., която по онова време е председателка на Британското общество за кибритени етикети и книжки.

Външни препратки[редактиране | edit source]