Кий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шамбат (Кий)
български хан
Роден: ?
Починал: 672
Киев

Кий е легендарния основател на Киев (укр. Київ) посочен в Начална руска летопис, в Джагфар тарихъ и косвено от Константин VII Багренородни в труда му За управлението на империята. Според преданията е живял през 7 в.

Редица учени като проф. М. И. Артамонов, отбелязват, че имената на Кий и митичните му братя не носят никави признаци за славянска принадлежност, като В. Н. Топоров обосновава иранските им корени[1], което становище получава развитие в съветската историография. Друго виждане защитено от Г.В.Вернадски е, че името «Кий», идва от тюркското "kiy" (възвишение, речен бряг), а името на Шчек, брата на Кий, се отъждествява с Чок, български боил воювал в района на Днепър в началото но 9 век.[2] и събитията може да се отнесат към времето на хазарската доминация. Начална руска летопис не посочва категорично народността му, само пише че е живял на река Днестър и впоследствие неговите хора се нарекли "поляни"[3], докато Гази Барадж тарихи изрично го сочи като Шамбат (Шам-бат) брат на Хан Кубрат, племеник на Бат Органа и чичо на хан Аспарух, по поръка на брат си основал на мястото на селището Аксал в 620 г. града наречен първоначално Бащу, а след това Киоба (тюр. Кий род "Кий-оба")[4][5] и Киев:

"Бу-Орган (Бат Органа) се отправил в Рум и заявил там, че Кара-Булгар скъсва всички връзки с аварите и е готова да сключи съюз с Рум против тях… Зарадваният румски кан веднага признал бека за независим балтавар на Кара-Булгар и сключил с него съюз… българите избрали за свой балтавар сина на Албури – Курбат по прозвище Башту – който веднага започнал да се готви за война с аварите. По заповед на Курбат по-младият му брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал при възвишенията Куян-тау града Башту и потеглил от него начело на отряд от българи, анчийци и саклани-руси срещу врага. Удало му се бързо да разгроми аварите и да завземе страната им... след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, (тюр. Дуло род "Дуло-оба", Дулеба). Като узнал това, Курбат заповядал на брат си да се върне на негова служба, но този отказал и получил от Башту прозвището “Кий” (“Отрязаният”, “Отделилият се”). Шамбат останал в Дулоба 33 години и си спечелил гръмка слава с победите си над фарангите и алманците... но въпреки това в края на краищата той бил разбит от фарангите в 658 и се върнал на служба при Курбат. Балтаварът заповядал на Шамбат да заеме предишния си пост – наместник на Башту… Жителите на града толкова го обичали, че нарекли цитаделата на Башту на негово име “Шамбат”, а целия град – с неговото прозвище “Кий”. И сега анчийците наричат Башту “Кий”… По-младият син на Курбат – Атилкесе, наричан Аспарух, чергарувал между Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му били подчинени...Той бил много близък с чичо си Шамбат, който бил улугбек на Башту, обкръжен от верни нему български и саклански бекове..." Иман, Бахши. Джагфар тарихы, Оренбург, 1993,Т.1, с.17. [6]

Някакво потвърждение на това може да е, че посоченото от Константин VII Багренородни в труда му За управлението на империята тогавашно име на Киев е "Самбатас" (гр. Σαμβατας)[7], което отговаря на българското Шамбат - споменатия младши брат на хан Кубрат.

Летописецът Нестор в Начална руска летопис още пише, че Кий след като ходил до Цариград и бил удостоен с почести от императора[8], живял за кратко на Дунав, завърнал се и управлявал в своя град Киев, където и завършил живота си[9] в 672 г.[10]

В 1908г. Викентий Вячеславович Хвойка (Čeněk Chvojka) открива каманен алтар от суха зидария от неоформени камъни с овална форма и размери 4,2х3,5м и височина 0,4м с ризалити по четрити посоки на света, до южната страна на който е горял жертвен огън, разположен в средната на предвладимировия град, в самата среда на княжеския двор, които историкът счита за алтар на Кий. По-късно в 1937г. съветски историци не приемат изводите му за безспорни твърдейки, че обекта е от не по-ранен от 8 в.

Вижте също[редактиране | edit source]

Мъжка огърлица от Киев от 5-7в.

Литература и източници[редактиране | edit source]

  1. Топоров В. Н. Об иранском элементе в русской духовной культуре. 1989.
  2. Г.В.Вернадский "Древняя Русь"
  3. Повесть временных лет: «И были три брата: а один по имени Кий, а другой — Щек, а третий — Хорив, и сестра их — Лыбедь. Сидел Кий на горе, где ныне подъем Боричев, а Щек сидел на горе, которая ныне зовется Щековица, а Хорив на третьей горе, отчего и названа Хоривицей. И построили город и в честь старшего своего брата дали имя ему Киев. Был вокруг города лес и бор велик, и ловили там зверей, а были люди те мудры и смыслены, и назывались они полянами, от них поляне — киевляне и доныне»
  4. Константин Багренородни, За управлението на империята
  5. Анатолий Железни, Забытая история Киева
  6. Гази-Барадж тарихы // Джагфар тарихы. Т.1. Оренбург 1993 г., c. 17.
  7. "... те се спускат по река Днепър и се събират в крепостта Киоаба, наричана Самбатас."
  8. За това споменава и Джагфар тарихы, но го отнаса до чичо мy Органа, а исторические доказано, че той и Кубрат наистина са посрещани в Константинопол
  9. Повесть временных лет:«этот Кий княжил в роде своем, и когда ходил он к царю, <какому> — не знаем, но только то знаем, что, как говорят, великих почестей удостоился тогда от царя, какого — не знаю, к которому он приходил. Когда же возвращался, пришел он к Дунаю, и облюбовал место, и срубил городок небольшой, и хотел сесть в нем со своим родом, да не дали ему живущие окрест; так и доныне называют придунайские жители городище то — Киевец. Кий же, вернувшись в свой город Киев, тут и окончил жизнь свою»
  10. Анатолий Железни, Забытая история Киева