Килийно училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост, които съществуват в българските земи през епохата на османското владичество.

През периода 15 - 18 век единствените училища са килийните. Първоначално възникват при черкви, манастири или техните метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18 век се появяват и частни килийни училища. Развиват се върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска книжовна традиция.

Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко - грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят занимава всеки ученик по отделно. Обучението се води на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен занаят. За учебници се използват църковно-служебни книги като „Часослов“, „Апостол“, „Псалтир“ и други. В тях получават образование част от по-сетнешните дейци на новобългарската просвета.

До появата на взаимните училища през първата половина на 19 век, килийните училища са единствените български училища по време на османското владичество. Килийното образование има елементарен религиозен характер, но това не пренасища просветното дело с църковност и догми. По времето на османското владичество, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на хората.

Към 18 век килийните училища са широко разпространени. В българските земи по това време функционират над 100 такива, сред които тези в София, Котел и Самоков, а и в Троянския, Етрополския и Рилския манастир. С времето килийното образование все повече се обогатява, като вече се четат и български книги като „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Постепенно с изграждането на системата на новобългарското образование, те престават да съществуват.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.431-432.