Киликия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римска Киликия
Provincia Cilicia
ἐπαρχία Κιλικίας
Римска сенатска
и имперска провинция
 
64 пр.н.е — 638 сл.н.е  

Герб


Местоположение на Киликия

Континент Азия
Столица Тарс
Държавен глава
  Римски сенат
   - Проконсул
  Император
   - Легат
Епоха Античност
 - Арабско завоюване на Сирия
634–638
Днес част от Флаг на Турция Турция
редактиране

Киликия (на турски: Kilikya, на гръцки: Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.

Главни градове в областта са Тарс, Адана, Селинонт, Аназарбус.

През II хилядолетие пр.н.е. влиза в състава на Хетското царство, а от XII до VI века пр.н.е. на територията на Киликия са съществували едно или няколко независими Сирохетски царства, като от VI век пр.н.е. Киликия влиза в състава на персийското царство на Ахеменидите. В 333 г. пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски, който едва не се удавил, докато се къпал в река Киднос, където по-късно се удавя император Фридрих I Барбароса по време на Третия кръстоносен поход. От 297 г. пр.н.е. до 190 г. пр.н.е. областта се намира във властта на Селевкидите.

През периода на римското владичество Киликия e свърталище на пирати, които били изтребени от Помпей Велики в 67 г. пр.н.е.. След битката в знаменитата пиратска база Коракесион, Тарс става столица на римската провинция. В 51 г. пр.н.е. Цицерон е консул на Киликия.

Първият кръстоносен поход възражда Арменското кралство Киликия през 1097-1098 г.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cilicia (Roman province)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.