Кинезиология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кинезиологията е наука, изучаваща структурата и функцията на мускулите. Разглежда мускулните движения във всичките им проявления. Тя изяснява механизма и ефекта от физическите упражнения.

Същинска кинезиология[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Кинезиология произлиза от гръцки: κίνησις (кинезис) — „движение“ и „-логия“, втората съставна част за много сложни думи със значение наука, от гръцки: λόγος (логос) — „дума; наука; учение“.

Произход[редактиране | edit source]

Първите опити за изучаване на опорно-двигателния апарат са от времето на Аристотел (384–322 г. пр.н.е.).

Първи публикации в България[редактиране | edit source]

През 1973 г. излиза „Ръководство по кинезитерапия“ като колективен труд на автори от Медицинска академия — София. В нея терминът кинезитерапия е посочен за всички видове лечение чрез движение — масаж, трудова терапия, лечебна физкултура и т.н., практикувани в клиниката за следоперативна рехабилитация към Института по ортопедия и травматология в София.

За теоретична основа на кинезитерапията се определя физиологията на движението.

В тази книга кинезиологията е определена като наука за човешките движения, представят се данни за силата, центъра на тежестта на тялото като цяло и на неговите органи, за анатомичните лостове, направленията на действие на мускулните сили, за видовете съкращения на мускулите, функционалната класификация на мускулите, за позите и фазите на движението.

Приложна кинезиология[редактиране | edit source]

Приложната кинезиология (мануално мускулно тестуване) е система за диагностика и лечение, която използва мускулите на ръцете за определяне нарушения на дейността на различни органи в тялото. Тази техника не замества конвенционалните форми на изследване и може да се използва паралелно със стандартните процедури, като рентгеново лъчение и изследване на кръвта. Приложната кинезиология се използва за лечение на проблеми в ранен стадий или в случаите, когато конвенционалната медицина не може да се справи, каквито са хроничната умора или заболяванията, причинени от околната среда.

Възникване[редактиране | edit source]

Съществува разлика между приложната кинезиология и кинезиологията (същинската кинезиология или научната кинезиология).

През 1960 г. д-р Джордж Гудхарт (George Goodheart), лекар хиротерапевт, започва наблюдаване на мускулите, отговарящи на специфичните органи. Обособяването на приложната кинезиология като такава става през 1964 г.

Области на практикуване[редактиране | edit source]

Приложната кинезиология се разглежда като метод за диагностика и лечение на алтернативната медицина.

Използва се и за изследване ефикасността на някои лекарства, за определяне на въздействието от други толерантни терапии, например акупунктура, биологична обратна връзка и мануална терапия.

Поведенческа кинезиология[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Гари Нъл, Наръчник по алтернативна медицина. Емас, 1999. ISBN: 9789543570669.
  • Бонев, Л. и колектив. Ръководство по кинезитерапия. Медицина и физкултура, София, 1973.
  • Стефан Банков, Мануално мускулно тестуване с основи на кинезиологията. Медицина и физкултура, София, 1976.