Кинезиология

Кинезиологията е наука, изучаваща структурата и функцията на мускулите. Разглежда мускулните движения във всичките им проявления. Тя изяснява механизма и ефекта от физическите упражнения.

Същинска кинезиология

Етимология

Кинезиология произлиза от гръцки: κίνησις (кинезис) — „движение“ и „-логия“, втората съставна част за много сложни думи със значение наука, от гръцки: λόγος (логос) — „дума; наука; учение“.

Произход

Първите опити за изучаване на опорно-двигателния апарат са от времето на Аристотел (384–322 г. пр.н.е.).

Първи публикации в България

През 1973 г. излиза „Ръководство по кинезитерапия“ като колективен труд на автори от Медицинска академия — София. В нея терминът кинезитерапия е посочен за всички видове лечение чрез движение — масаж, трудова терапия, лечебна физкултура и т.н., практикувани в клиниката за следоперативна рехабилитация към Института по ортопедия и травматология в София.

За теоретична основа на кинезитерапията се определя физиологията на движението.

В тази книга кинезиологията е определена като наука за човешките движения, представят се данни за силата, центъра на тежестта на тялото като цяло и на неговите органи, за анатомичните лостове, направленията на действие на мускулните сили, за видовете съкращения на мускулите, функционалната класификация на мускулите, за позите и фазите на движението.

Приложна кинезиология

Приложната кинезиология (мануално мускулно тестуване) е система за диагностика и лечение, която използва мускулите на ръцете за определяне нарушения на дейността на различни органи в тялото. Тази техника не замества конвенционалните форми на изследване и може да се използва паралелно със стандартните процедури, като рентгеново лъчение и изследване на кръвта. Приложната кинезиология се използва за лечение на проблеми в ранен стадий или в случаите, когато конвенционалната медицина не може да се справи, каквито са хроничната умора или заболяванията, причинени от околната среда.

Възникване

Съществува разлика между приложната кинезиология и кинезиологията (същинската кинезиология или научната кинезиология).

През 1960 г. д-р Джордж Гудхарт (George Goodheart), лекар хиротерапевт, започва наблюдаване на мускулите, отговарящи на специфичните органи. Обособяването на приложната кинезиология като такава става през 1964 г.

Области на практикуване

Приложната кинезиология се разглежда като метод за диагностика и лечение на алтернативната медицина.

Използва се и за изследване ефикасността на някои лекарства, за определяне на въздействието от други толерантни терапии, например акупунктура, биологична обратна връзка и мануална терапия.

Поведенческа кинезиология

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Източници

• Гари Нъл, Наръчник по алтернативна медицина. Емас, 1999. ISBN: 9789543570669.
• Бонев, Л. и колектив. Ръководство по кинезитерапия. Медицина и физкултура, София, 1973.
• Стефан Банков, Мануално мускулно тестуване с основи на кинезиологията. Медицина и физкултура, София, 1976.