Кинетични боеприпаси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кинетичен снаряд в полет - на снимката се вижда отделяне на сърдечника от т.нар. сабо.

Кинетичните боеприпаси са вид подкалибрени боеприпаси, чиято кинетична енергия се използва за пробиване на бронята. По това те се отличават от кумулативните боеприпаси, които използват химичната енергия от взривното вещество за тази цел. Кинетичните боеприпаси са съставени от сърдечник, който е направен най-често от волфрам или обеднен уран, и сабо, което представлява обвивката на сърдечника. Изстрелват се от гладкостволно оръдие, което дава на снаряда много висока начална скорост. Малко след като кинетичният снаряд напусне оръдието, сабото се отделя от сърдечника, който продължава своя полет към целта. Голямата бронебойна способност на сърдечника се дължи на високата му плътност и маса, както и малката площ на върха. За по-ефективни се считат кинетичните снаряди, чийто сърдечник е направен от сплав на цинк/никел и обеднен уран. Последният е пирофорен материал - след нагряване и при контакт с въздуха частиците от сърдечника започват да горят с много висока температура, което нанася допълнително поражение при проникване в бойното отделение на вражеската машина. Обикновено пробиваемостта на този тип боеприпаси е от 250 до 650 мм ЕЛХБ за волфрамови и от 500 до 850 за уранови снаряди. Началната им скорост варира от 1 400 м/сек до 1 900 м/сек. Възможно е след като преодолее бронята на дадена машина, летящият сърдечник да продължи полета си още стотици метри, поразявайки други машини и/или войници. На английски за известни като Kinetic energy penetrator, Long-rod penetrator или APFSDS (Armor-piercing fin-stabilized discarding sabot).