Киокушин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Kyokushin
Japanese Name
Japanese 極真
Kana spelling きょくしん
Rōmaji (Hepburn) Kyokushin

Киокушинкай (極真会館; Kyokushinkai) е името на стила карате, създаден от сосай Масутацу Ояма (Masutatsu Oyama, 1923–1994), (X дан). Името на стила идва от Kyoku (краен, пределен, върховен), Shin (истина) и Kai (организация).

Създаването[редактиране | edit source]

През 1954 година Ояма започва да преподава на една поляна, станала и първото му импровизирано доджо. През 1956 година първата истинска зала отваря в бивша балетна школа зад университета Рикйо (Rikkyo), на около 500 метра от сегашното Хонбу доджо (Главна квартира). Една година след това той има вече 700 ученика, независимо от трудността на тренировките и текучеството сред практикуващите. Много от трениращите други стилове идвали за да тренират фулконтактен спаринг. Ояма и неговите инструктори възприемат и изучават всяка нова техника, забелязана от тях като успешна на тези малки битки, и я вкарват в обучението — така стила се развива. В школата на Ояма се наблягало на свободното кумите сериозно, и те удряли и очаквали да бъдат ударени на тренировъчните сесии. Все още нямало забрана за ударите към главата, макар че те се нанасяли само с длан или с навита на юмрука кърпа. Хващането, хвърлянето и удари в слабините също не били нещо необичайно. Спарингът продължавал, докато единият не признае поражението си. Нараняванията били ежедневни, нокаутите около 90%. Нямало официално облекло и всеки носел на тренировка каквото иска или има.

Днешната Главна квартира е официално отворена през юни 1964 година, когато се приема официално и името Киокушин, създадена е IKO (International Karate Organization) Kyokushinkaikan. Оттогава стилът се разпростира по целият свят, отварят се школи в 120 страни и регистрираните членове достигат внушителното число 12 000 000. Сред по-известните Yudansha или носители на черен пояс са Шон Конъри - почетен 1 дан, Долф Лундгрен - 3 дан и бивш шампион на Европа и Австралия в тежка категория. Почетен 8 дан е присъден и на Нелсън Мандела.

Развитието[редактиране | edit source]

През 1969 година е проведено и първото First All Japan Karate Tournament с 48 участници. Първото Световно първенство е през 1975 година - 128 участници от 36 страни. Първи Световен шампион е Katsuki Sato. През 1979 година е Вторият Отворен Световен Шампионат, спечелен от Makoto Nakamura. Той печели и третото издание през 1983 година. Четвъртият Световен шампионат е през 1987 година - участват 70 страни и 2 състезатели. Шампион е Акийоши Мацуи (Akiyoshi Matsui), който е на финал с Анди Хуг, първият неяпонец, участващ във финал по Киокушин за Световна титла (побеждава японеца Masuda и бразилеца Ademir da Costa). Хуг през 1988 г. след 2 продължения побеждава в Швейцария в International Super-Cup следващият Световен шампион — Мидори. Петият Световен шампионат е през 1991 година - участват 110 страни и 250 състезатели. Кенджи Мидори (Kenji Midori) е победител.

Разделението[редактиране | edit source]

Първи от Ояма се отделя Тадаши Накамура (Tadashi Nakamura) през 1976 година - създава World Seido Karate Organisation. Шигеру Ояма през 1981 основава World Oyama Karate. През 1991 година Steve Arneil и създаденият от него през 1965 година British Karate Kyokushinkai (ВКК) прекъсва членството си в IKO и слага началото на International Federation of Karate (IFK). Представител в България: сенсей Никола Благоев (III дан) (София).

След смъртта на сосай Ояма през 1994 година ИКО (IKO) изпада в период на противоречие и разпад заради правата върху огромното духовно наследство, а също така и същественото материално наследство на създателя си. Различните фракции постепенно се отделят в собствени организации, които продължават да практикуват и развиват стила напълно отделно една от друга. За официален наследник на сосай Ояма се счита ИКО-1 (IKO-1) ръководено от канчо (директор) Шокей Матсуи — световен шампион от 1987 г., като организацията първоначално е притежател на правата върху името и символите на Киокушин. Съдебните процеси за интелектуалната собственост на сосай Ояма продължават и към този момент, като юридическите права постепенно са присъждат от японския съд обратно на семейството на създателя на стила.

Представител на ИКО-1 за България е сенсей Емил Костов (IV дан), като шихан Христо Трайков е и представител на ЕККО (Европейската Киокушин Карате Организация) за България.

ИКО-2 (World Karate Organization)с глава Yukio Nishida приема името Shinkyokushinkai. Но поради скандал той предава поста си на Kenji Sanpei и основава Seibukai. През 2000 година лидерството е поето от Yasuhiro Shichinohe, а от юни 2001 е преотстъпено на Kenji Midori. Shichinohe, Oishi и още няколко бранч шефа се отделят от ИКО-2 и основават Karate Union. Представители в България на WKO Shinkyokushinkai: Георги Попов (Пловдив) и Светлозар Велчев (София). ИКО-3 е под ръководството на Yoshikazu Matsushima, който веднага след смъртта на Ояма се отделя от Мацуи заедно с още 10 бранч шефа в Япония. ИКО-4 е ръководено от Toru Tezuka. Всяка от тези организации претендира да е единствената истинска организация, наследник на Киокушин духовно или финансово. Това води до много политически и икономически усложнения с неизбежните съдебни процеси. Все пак и трите групи, благодарение на тяхната пълна вярност към основателя на стила, запазват стандартите положени от Ояма.

Състезатели по Киокушинкай са ставали шампиони по правилата на другите стилове карате и тайландски бокс, но нито един боец от друг стил не е успял да направи нещо запомнящо се по правилника на Киокушин карате.Първите българи участници на световно първенство са Недялко Делчинов и Атанас Маринов през 1987 година и Диан Грозев на световното първенство през 1991, но под флага на Германия. Първият българин, световен шампион по карате киокушинкай е сенсей Емил Костов ІV дан, постигнал това забележително постижение на световното първенство в Япония през 2002 г.