Кирилово (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другото българско село вижте Кирилово (Област Стара Загора).

Кирилово
Общи данни
Население268 души[1] (15 март 2024 г.)
8,49 души/km²
Землище31,583 km²
Надм. височина171 m
Пощ. код8741
Тел. код04729
МПС кодУ
ЕКАТТЕ36909
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Елхово
Петър Гендов
(ПП – ДБ, БСП за България, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023)

Кирилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на около 5 километра северно от град Елхово. Обградено е от обширни полета и земи. Има два язовира: Бояновски и Кириловски. Северно от селото по посока изток-запад тече река Бояновска, а южно в същата посока – река Коюнбунар. И двете се вливат в река Тунджа, която тече на 2.5 km западно от селото. Подходящо е за риболов и за лов, тъй като реката минава през гориста местност, в която дивечът не е рядкост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото съществува от дълбоки незапомнени времена. През турско време името му е било Ени Беѝли (до 1934 г.). Ако се вземат предвид най-ранните османски описи на района от XVI век, може да се съди, че и това селище е било основано от турски заселници от Мала Азия, преселени в Тракия във времето 1365 – 1390 г., при управленията на султаните Мурад I (1362 – 1389) и Баязид I – Йълдъръм (Светкавицата) (1389 – 1402). Османските дефтери от ХVI век посочват Кирилово като селище с изцяло мюсюлманско население.

Първите сведения за селото са под името „Йени беглу“ (споменава се в непубликуван дефтер от ХVI век, без дата, фрагментарно запазен, съхраняван в ОО на НБКМ София под сигнатура Цг 5, а описа на селото е на л. 10а от регистъра). През 1530 г. е описано в дефтера като „Село Йени-бейлю“ от казата „Къзъл-агач“/ Елхово – Истанбул – BOA, TD 370, s.64. През 1652 г. в регистър за джизие, съхраняван в ОО на НБКМ-Сф, под сигнатура ф.79, а.е.755. село Кирилово е посочено под името „Село Йени бейли“ от нахията Манастир на вилаета Едирне (Одрин).

От регистъра за джизието от 1652 г. разбираме също, че към датата на съставянето му в селото освен мюсюлманските домакинства, които като мюсюлмани, естествено неописани в регистъра, вече са живели и 3 български християнски домакинства, посочени като „ханета извън регистъра“.[2] От това следва, че началото на българизацията в селото започва от средата на ХVII век.

В землището му има няколко чешми и извора. Западно от селото са Иливлия, Горчивата чешма, чешмата до бившата ЖП спирка и Върбанчовото кладенче. Северно в района на старите лозя е Капраловото кладенче. На изток са Сладката чешма, Суйджук и Баирда. Южно от селото е чешмата на Брястите.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В първата събота на месец септември се провежда селски събор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Иван Стоянов Колев (10.01.1932- 10.10.1993)- филолог, учител, краевед, автор на историята на село Кирилово

Художник, учител, човек на изкуството

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Елена Грозданова. „Българската народност през ХVII век“. София, 1989. с. 412,№33.