Кирил Зарев
| Кирил Зарев | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 февруари 2000 г.
|
| Политика | |
| Партия | БКП (1947 – 1989) |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| 1982 – 1986 | |
| Заместник министър-председател | |
| 19 юни 1986 – 19 август 1987 17 ноември 1989-8 февруари 1990 | |
| Народен представител в: VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Кирил Димитров Зарев е политик от Българската комунистическа партия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Мало село на 6 март 1926 г. През 1941 г. става член на РМС, след 9 септември 1944 г. постъпва на военна служба и става войник в Българската народна гвардия (подразделение на Българската армия съставено от доброволци – бивши партизани и др. членове на БКП) и през 1945 г. участва като доброволец на фронта във втората фаза на водената Отечествена война на България в състава на Първа българска армия в Унгария и Австрия. След уволнението си от военна служба е деятел на РМС, а от 1947 г. е член на БРП (комунисти)[1]. Завършва Икономо-статистическия институт в Москва през 1953 г. Там като студент е председател на земляческата организация на българските студенти. След това работи в Централното статистическо управление.
В периода 1964 – 1969 г. е заместник-председател и първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране. Между 1969 и 1974 г. е председател на Българската народна банка. От 1974 до 1975 г. е министър на труда и социалните грижи и заместник-председател на Министерския съвет, секретар на ЦК на БКП (1982 – 1986). През периода юни 1986 – август 1987 г. е отново заместник-председател на Министерския съвет в правителството на Георги Атанасов, а от август 1987 до ноември 1989 г. е председател на партийно държавната комисия по пренасочване на кадрите.[2]
От ноември 1989 до февруари 1990 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на икономиката и планирането.[2] По думите му, почти незабавно подава оставка, научавайки подробности за катастрофалното икономическо положение на страната.[3]
Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. Постоянен представител на България в СИВ (1986 – 1987). Народен представител в 7-о, 8-о и 9 то Народно събрание 1976 – 1990 г. Герой на социалистическия труд, награден с орден „13 века България“.[4]
Умира на 19 февруари 2000 г.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 244
- ↑ а б Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 310, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 454.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 253
- ↑ На 19 февруари в историята // www.bta.bg. Посетен на 2022-10-10. (на български)
| Стоян Овчаров | → | министър на икономиката и планирането (17 ноември 1989 – 8 февруари 1990) | → | Иван Тенев |
| |||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||
