Кирил Мерджански
| Кирил Мерджански | |
| български поет и историк | |
| Роден | Кирил Вълчев Мерджански
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | учител, редактор, университетски преподавател, преводач |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, драма |
| Дебютни творби | „Нощен прилив“ (1990) |
| Известни творби | „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ (1992) |
| Семейство | |
| Съпруга | Ирен Иванчева |
Кирил Вълчев Мерджански е български поет и историк.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кирил Мерджански е роден на 30 юли 1955 г. в София. През 1981 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ със степен магистър по антична и средновековна история. Същата година започва работа като преподавател в НГДЕК „Константин Кирил Философ“[1]. В периода 1987-2002 г. е редактор (до 1990) и завеждащ редакция „История и право“ към Университетско издателство на СУ. През 1993-94 г. преподава творческо писане в New York Business School (София), гост лектор в Нов български университет по антична история (1994-95) и творческо писане (1998-2001). Член е на Сдружението на българските писатели (1994), на Съюза на българските журналисти (1995) и на Международната организация на журналистите (IOJ) – от 1995 г.[2]
Наред с Ани Илков, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Миглена Николчина и Илко Димитров Мерджански е представител на поетическото поколение, дебютирало през 80-те години в литературната периодика, повечето поети от което издават първите си книги веднага след 10 ноември 1989 г.[3][4][5] Той е и сред авторите на самиздатското списание „Мост“ през 1990 г.[6]
Сътрудничи на Театрална работилница „Сфумато“ (1997-2000).
Превежда от испански (съвместно с Иван Добчев) „Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка (2000) и „Антология“ от Мартин Адан (2000) – съвместно с Нина Велева, и от старогръцки „Антигона“ (съвместно с Николай Гочев) – 1998.[2]
Поезията на Кирил Мерджански е превеждана на английски, френски, немски, руски, шведски, гръцки, унгарски, чешки и др. езици.[2]
Емигрира в САЩ. Днес живее в Синсинати.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- „Нощен прилив“. София: Български писател, 1990, 76 с.
- „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“. София, 1992.
- „Облачна земя“. София: Свободно поетическо общество, 1995.
- „Митът за Одисей в новата буколическа поезия“. София: Агенция Има, 1997, 106 с.[7]
- „Митът за Одисей в новата буколическа поезия“, 2-ро, електронно изд., Варна: Литернет, 2006.
- „Птици, погледи, пустини“. София: Анубис, 2002, 24 с.
- „Птици, погледи, пътища, пустини“, eлектронна публикация в Литература плюс култура на 13 март 2001 г.
- „Античност след античността“, Варна: Литернет, 2004, електронно издание.
- Кирил Мерджански. Бъдеще на античността. Избрано. Поезия, драма, преводи, анкета и за него. Съставител, водещ анкетата и автор на предговора към книгата Ирен Иванчева-Мерджанска. София, издателство ФО, 2021. ISBN 978-619-7517-11-8
Драматически произведения[редактиране | редактиране на кода]
- „Кой уби Питагор?“, 1988.
- „Терезий слепият“, София: ЛИК, 1999, 55 с.
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- Софокъл, „Антигона“, София: Просвета, 2015, 108 с. ISBN 978-954-01-3135-1
Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Kiril Merjanski, „The Serbian-Bulgarian Treaties of 1904 and the Balkan Policy of Russia. Toward the Breakdown of Equilibrium in Eastern Europe before the Bosnian Crisis“, Vdm Verlag Dr. Muller Aktiengesellschaft & Co. Kg., Saarbrücken, 2008.[8]
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Каприев. „Пътуването не е начин да се стигне някъде“ (за Кирил Мерджански, Митът за Одисей в новата буколическа поезия, София, 1997) – Култура, бр. 15, 17.4.1998.
- Ирен Иванчева. „Маргиналии върху Кирил Мерджански“ (Митът за Одисей в новата буколическа поезия, София, 1997). – Литературен вестник, бр. 35, 1998.
- Yoana Sirakova. „Antiquity after antiquity: a (post) modern reading of antiquity in Bulgarian poetry“, сп. Classical Receptions Journal, Vol. 5, Issue 3 (2013), pp.299-319.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ С уважение за него като един от най-добрите си преподаватели си спомнят Йордан Ефтимов и Георги Тенев – вж. Анкета на Йордан Ефтимов, мемориален сайт, посветен на Вера Мутафчиева, 26.07.2010 г., и „До последно си мисля, че нашата кауза ще успее“: Георги Тенев, водещият на новата кампания на БНТ „Българските събития на ХХ век“, говори за съвсем други неща“, интервю на Ирена Георгиева, в. „Капитал“, 10 декември 2009 г.
- ↑ а б в Биография на Кирил Мерджански в Литернет.
- ↑ „Владимир Левчев: Иван Теофилов е духовният баща на групата ни“, интервю на Дамян Николов, в. „Новинар“, 11 юли 2010.
- ↑ Пламен Антов, „Владимир Левчев като политически писател“, litclub.bg, електронна публикация на 16 януари 2010 г.
- ↑ Петя Хайнрих, „Последните“ поети от 80-те в антология“ Архив на оригинала от 2014-10-18 в Wayback Machine., public-republic.com, 18 юни 2010 г.
- ↑ Съдържание на сп. „Мост“, 1990, кн. 1, prehod.omda.bg.
- ↑ Георги Каприев, „Пътуването не е начин да се стигне някъде“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2024), 17 април 1998 г.
- ↑ Георги Каприев, „Тайните политически страсти на Балканите – Сръбско-българският флирт от 1904“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2521), 7 ноември 2008 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Стихотворения на Кирил Мерджански, Литературен вестник, год. 12, бр. 15, 17-23.04.2002
- „Сънят на Одисей“ и „Терезий слепият“ – програма на театър „Сфумато“, сезон 1997/98 Архив на оригинала от 2014-11-02 в Wayback Machine.
- Стихотворения на Кирил Мерджански в сп. „Перо“, 1990, бр. 1, с.59-60 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- „Кирил Мерджански в Америка и България едновременно: Задкулисието, заседнало в гърлото“, интервю на Лъчезар Лозанов, в. „Българска армия“, 15.02.2014
- Интервю и 4 нови стихотворения на Кирил Мерджански в „Литературен вестник“, бр.20 Архив на оригинала от 2015-01-30 в Wayback Machine., 28 май 2014, с.1, 6-7
- Yoana Sirakova, „Antiquity after antiquity: a (post) modern reading of antiquity in Bulgarian poetry“, сп. Classical Receptions Journal, Vol. 5, Issue 3 (2013), pp.299-319 ((en))
- От и за Кирил Мерджански в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Кирил Мерджански, в Google Наука
- Книги на Кирил Мерджански в Националния регистър на издаваните книги в България Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.
|
