Кирил Мирчев
|
||||||||
Кирил Спиридонов Мирчев е български езиковед, член-кореспондент на БАН, един от най-големите специалисти по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Кирил Мирчев е роден в 1902 година в големия западномакедонски град Битоля в семейството на учителя Спиридон (1866 - 1953) и Стефка Мирчеви. Брат е на писателя Петър Мирчев и на журналиста, икономист и деец на ВМРО Боян Мирчев.[1] След Междусъюзническата война в 1913 година семейство Мирчеви е принудено от сръбската власт да емигрира в България и се установява в София. В 1927 година Кирил Мирчев завършва славянска филология в Софийския университет, като в 1925 - 1926 година специализира в университета в Краков. Работи като асистент в университета от 1929 година, от 1936 година е доцент, а от 1941 година - професор. В 1945 година става член-кореспондент на БАН и дописен член на Българския археологически институт.
В 1946 година оглавява катедрата по история на българския език. От 1951 година до смъртта си е ръководител на секцията по история на българския език, а от 1970 година и на секцията по диалектология в Института за български език на БАН. Председател на Кирило-Методиевската комисия при Президиума на БАН. Член на комисията за Славянски лингвистичен атлас при Международния комитет на славистите. Дългогодишен редактор на списание „Български език“, „Известия на Института за български език“, „Трудове по българска диалектология“, „Българска диалектология. Материали и проучвания“. Умира на 21 декември 1975 в София.
[редактиране] Творчество
Основен труд на Кирил Мирчев е „Историческа граматика на българския език“, излязъл в 1958 година и във второ издание в 1963 година. Трудът е базиран върху много първични източници и дава нов поглед към много научни проблеми. Други трудове на Мирчев в областта на диалектологията и историческата граматика са:
- „Неврокопският говор“ (1936)
- „Към историята на инфинитивната форма в българския език“ (1937)
- „Старобългарските азбуки“ (1957)
- „Константин-Кирил, създател на българския книжовен език“ (1963)
- „Енински апостол. Старобългарски паметник от ХІ век“ (1965), заедно с Христо Кодов
- „Към българския исторически синтаксис - архаични синтактични обрати в Германовия сборник от 1359 година“ (1968)
- „За аналитизма в Троянската повест“ (1970)[2][3][4]
[редактиране] Награди
Носител е на Димитровска награда (1959), орден Кирил и Методий II степен (1957) и I степен (1963), орден „Червено знаме на труда“ (1963), и на орден „Народна Република България“ ІІІ степен (1972).
[редактиране] Бележки
- ↑ Минчева, Галина. В рода на Богдан Мирчев има учени и журналисти, вестник „Сега“, 25.8.2001 г.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, София, БАН, 1984, стр. 279.
- ↑ Bibliotheca Slavica
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 577.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
