Кирил Мирчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Мирчев
български езиковед
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСофийски университет
НаградиДимитровска награда (1959)
Семейство
БащаСпиридон Мирчев
Братя/сестриПетър Мирчев
Боян Мирчев

Кирил Спиридонов Мирчев е български езиковед, член-кореспондент на БАН, един от най-големите специалисти по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 ноември 1902 г. в големия западномакедонски град Битоля в семейството на учителя Спиридон (1866 – 1953) и Стефка Мирчеви. Брат е на писателя Петър Мирчев и на журналиста, икономист и деец на ВМРО Боян Мирчев.[1] След Междусъюзническата война в 1913 г. семейство Мирчеви е принудено от сръбската власт да емигрира в България и се установява в София. В 1927 г. Кирил Мирчев завършва славянска филология в Софийския университет, като през 1925 – 1926 г. специализира в Ягелонския университет в Краков. Работи като асистент в университета от 1929 г., от 1936 г. е доцент, а от 1941 г. – професор. През 1945 г. става член-кореспондент на БАН и дописен член на Българския археологически институт.

През 1946 г. оглавява катедрата по история на българския език. От 1951 г. до смъртта си е ръководител на секцията по история на българския език, а от 1970 г. и на секцията по диалектология в Института за български език на БАН. Председател на Кирило-Методиевската комисия при Президиума на БАН. Член на комисията за Славянски лингвистичен атлас при Международния комитет на славистите. Дългогодишен редактор на списание „Български език“, „Известия на Института за български език“, „Трудове по българска диалектология“, „Българска диалектология. Материали и проучвания“. Умира на 21 декември 1975 г. в София.

Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Бащата на Кирил Мирчев Спиридон Мирчев е трети от ляво надясно на първия ред.
Паметна плоча на дома на Мирчев на улица „Раковска“ в София

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Основен труд на Кирил Мирчев е „Историческа граматика на българския език“, излязъл през 1958 г. и във второ издание през 1963 г. Трудът се основава на много първични източници и дава нов поглед към много научни проблеми. Други трудове на Мирчев в областта на диалектологията и историческата граматика са:

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на Димитровска награда (1959), орден Кирил и Методий II степен (1957) и I степен (1963), орден „Червено знаме на труда“ (1963), и на орден „Народна република България“ ІІІ степен (1972).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мойсо Мирчев
 
Пере Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Мирчев
(1866 — 1953)
 
Стефка Мирчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ахил Чальовски
(1887 — ?)
 
Невена Мирчева
 
Боян Мирчев
(1900 — 1992)
 
Кирил Мирчев
(1902 — 1975)
 
Петър Мирчев
(1907 — 1991)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лиляна Чаловска
(1920 — 1997)
 
 
 
Богдан Мирчев
(р. 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
Боян Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Минчева, Галина. „В рода на Богдан Мирчев има учени и журналисти“, в-к „Сега“, 25 август 2001 г.
  2. Енциклопедия България, том 4, София, БАН, 1984, стр. 279.
  3. Биография на Кирил Мирчев в Bibliotheca Slavica // Архивиран от оригинала на 2012-03-10. Посетен на 2010-08-12.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 577.