Кирил Пейчинович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Пейчинович
български просветител
Кирил Пейчинович 
Роден: около 1770
Теарце, Османска империя
Починал: 12 март 1845
Лешок, Османска империя

Кирил Пейчинович е български духовник, книжовник и просветител, един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език.

Биография[редактиране | edit source]

Света Гора[редактиране | edit source]

Кирил Пейчинович е роден в голямото Положко село Теарце. Светското му име е неизвестно. Според надгробната му плоча Кирил получава първоначално образование в село Лешок, а по-късно вероятно учи в Дебърския манастир „Свети Йоан“. Бащата на Кирил Пейчин продава имуществото си в Теарце и заедно с брат си и сина си отива в Света гора, където тримата се замонашват, като Пейчин приема името Пимен, брат му - Далмант, а синът му - Кирил. След това Кирил се връща в Тетово, а оттам заминава за Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, където става йеромонах.

Игумен в Марковия манастир[редактиране | edit source]

От 1801 година Пейчинович е игумен на Марковия манастир „Свети Димитър“ край Скопие. Разположен в областта Торбешия по долината на Маркова река сред помашки, турски и арнаутски села, в началото на игуменството на Пейчинович манастирът е в окаяно състояние - почти всички постройки на манастира, освен главната църква, са разрушени. В продължение на 17 години до 1818 отец Кирил полага много усилия за възраждането на манастира, като обръща особено внимание на възстановяването и разширяването на манастирската библиотека.

В Марковия манастир Кирил Пейчинович съставя е едно от основните си произведения „Книга сия зовомая Огледало“, отпечатана в 1816 година в Будапеща.

Игумен в Лешочкия манастир[редактиране | edit source]

Гробът на отец Кирил в Лешочкия манастир.

Не е известно защо отец Кирил напуска Марковия манастир. Преданието разказва, че причината е конфликт със Скопския гръцки митрополит. В 1818 година Кирил отново пътува до Атон, за да види баща си и чичо си и след това става игумен на унищожения от еничари през 1710 година манастир „Свети Атанас“ край Положкото село Лешок, в близост до родното му Теарце.

С помощта на сръбската държава и местните българи, Кирил възстановява запуснатия от повече от 100 години Лешочки манастир и го превръща в огнище на българската просвета.

В писмото си от 3 декември 1833 г. до сръбския княз Милош Обренович, отец Кирил пише:

Того ради дерзнух писати, ашче не соравнен вашего светлаго величества, обаче любве ради духовния и нашея сръбския отечеств, и молитвами святих сербских просветителеи Симеона и святителя Савви и святого Лазаря кнйеза сербска, перваго ктиторя Лешечкаго манастиря святаго Атанасиа...

Кирил развива в манастира значителна проповедническа и книжовна и просветна дейност. Отваря училище и се опитва да създаде печатница, убеден в значението на печатната книга. По-късно отец Кирил помага на Теодосий Синаитски да възстанови Солунската си печатница, изгоряла през 1839 година. През 1840 Теодосий Синаитски издава втората книга на Пейчинович - „Книга глаголемая Утешение грешним“.

Отец Кирил Пейчинович умира на 12 март 1845 година в Лешочкия манастир и е погребан в църковния двор[1].

През 1934 година русенското село Бурумли е прекръстено Пейчиново на отец Кирил.

Произведения[редактиране | edit source]

Кирил Пейчинович оставя след себе си три книги - две отпечатани и една в ръкопис, и трите с религиозно съдържание.

„Огледало“[редактиране | edit source]

Заглавна страница на „Огледало“

„Огледало“ е сборник с разични молитви и поучения, много от които писани лично от отец Кирил на новобългарски език. Тази книга, както е указано на заглавната ѝ страница

описася ради потреби и ползования препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Мисии, многогрешним во йеромонасех и недостойнейшим игуменом Крал Марковаго Монастира; иже во Скопие у Маркоа река храва светаго великомученика Димитрия Кирил Тетоец Пейчинович...

В книгата Кирил представя бита на своите съселяни и показва тежкото им положение под инородната вяра:

защо от други вери мучени биднуемо, защо от калдръма долу слезуемо, защо зелено не носимо, защо хубаво не носимо, защо от Турци помало зборимо, защо, каде не яхат и газат тръпимо, защо! не ли за Христа.

„Утешения грешним“[редактиране | edit source]

Заглавна страница на „Утешение грешним“

Втората книга на Пейчинович „Утешения грешним“, подобно на „Огледало“, също е сборник с християнски поучения - как да се извършват сватби, как да се утешат сгрешилите и различни поучителни истории.

„Утешение грешним“ е готова за печат в 1831 година, както е посочено от самия отец Кирил върху ръкописния оригинал, намерен в Лешочкия манастир. Книгата била изпратена в Белград за отпечатване, но поради някакви причини това не става и е отпечатана едва в 1840 година в Солун. При отпечатването Теодосий Синаитски заменя предисловието на отец Кирил Пейчинович със свое. В оригиналния увод отец Кирил казва, че произведението е

преведено и исписано Кирилом йеромонаха Пейчиновича бившаго игумена Лешечкаго монастиря светаго Атанасия преписано на простий язик болгарски долния Мисии Скопсский и Тетовский...

Текстът за простий язик болгарски е запазен и от Теодосий Синаитски в неговия предговор.

Предисловие към „Утешение грешним“

Третата си книга „Житие и служба на цар Лазар“ отец Кирил не успява да отпечата.

Стихове[редактиране | edit source]

В 1835 година отец Кирил съставя надгробен надпис за самия себе си в стихове. Тези „Стихове на глас трапезачки“ са един от първите поетични опити на новобългарски език:

Теарце му негово рождение,
Пречиста и Хилендар пострижение,
Лешок му е негоо воспитание,
под плочава негоо почивание
от негово свое отшествие
до Христово второ пришествие.
Молит вас, бракя негои любимия,
хотящия прочитати сия,
да речете "Бог да би го простил",
зер е у гроб цръвите ги гостил.
Овде лежи Кирилово тело
у манастир и у Лешок село.
Дà Бог за доброе дело.[2]

Съчинения[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.509.
  2. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 97-99, № 15.

Изследвания[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.