Кирил Пърличев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера от ВМОРО. За писателя вижте Кирил Пърличев (писател).

Кирил Пърличев
български революционер
Кирил Пърличев 
Роден: 1 март 1875
Охрид, Османска империя
Починал: 9 февруари 1944
Охрид, Царство България

Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител, журналист, директор на историческия музей в Охрид (1941-1944 г.), писател и масон[1]. Използва псевдоними като К. Пандов и Наумов[2].

Биография[редактиране | edit source]

Във ВМОРО[редактиране | edit source]

Кирил Пърличев е роден на 1 март 1875 година в Охрид, тогава в Османската империя. Той е син на Григор Пърличев, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. През 1894 година завършва Солунската българска мъжка гимназия, където участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. Година по-късно взима участие в Четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов.[3]

Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО. На Солунския конгрес в 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. На 5 август 1898 година Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Кирил Пърличев, заедно със съмишлениците си, е арестуван.

През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.

След въстанието се установява в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия. След Младотурската революция Кирил Пърличев участва в учреждаването на Съюза на българските конституционни клубове и е негов секретар. Учителства във Воден, където заедно с Христо Занешев спомага организационните дела. Участва в редактирането на списание „Искра“.[4]

Надгробната плоча на Кирил Пърличев в Охрид.

През 1912 година е временен предтавител на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Кирил Пърличев е един от основателите на Македонския научен институт.[5] Открива гроба на свети Климент Охридски. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа "Светлина". Владее е чужди езици и е превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други.

Във ВМРО[редактиране | edit source]

След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на „протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО[6]. В периода 1941-1944 година е директор на историческия музей в Охрид. Умира в Охрид на 9 февруари (или 10 февруари[7]) 1944, тогава още в пределите на Царство България.[8]

Кирил Пърличев има внук Кирил Пърличев, който издава непубликуваните му трудове.

Творчество[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, София, 2003 г.
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48, 70, 76
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 57.
  4. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 388.
  5. Македонски научен институт. Учредители
  6. Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.92, 194.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 142.
  8. Списък на събитията от сайта на МНИ
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.