Кирил и Методий
Вижте пояснителната страница за други значения на Кирил и Методий.
Основни статии: Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език)[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Братята са родени в Солун, Византия, през 9 век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител (друнгарий на тема Солун) Лъв и неговата жена Мария. Методий е по-големият брат и е роден през 815 година; Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), който е влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III) и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа. През 843 година Кирил е изпратен по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.
[редактиране] Мисии
Виж Константин-Кирил Философ и Методий.
| „ | На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.[2] | “ |
|
—Синодик на цар Борил |
||
[редактиране] Кирил и Методий в съвременността
Имената на Кирил и Методий носят множество културни институции.
[редактиране] Бележки
- ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1927]. ISBN 954-430-299-9. с. 212.
- ↑ Попруженко, М. Синодик царя Борила. София, 1928: стандартното издание на Бориловия синодик в pdf, с. 77
[редактиране] Библиография
- Кирилометодиевска библиография 1546-1934. Обща ред. Св. Николова. С., КМНЦ, 2003.
- Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. А-З. С., 1985; Т. 2. И-O. С., 1995; Т. 3. П-С. С., 2003.
- Бодянский, О. М. О времени происхождения славянских письмен. М., 1855.
- Бильбасов, В. А. Кирилл и Мефодий по документальным источникам. М., 1868.
- Малышевский, И. Святые Кирилл и Мефодий. Киев, 1886; http://www.krotov.info/history/09/2/malyshevs.htm.
- Петканова, Д. Константин Кирил. Денница на славянския род. С., НПр, 1983; http://knigite.abv.bg/dp/.
- Бернштейн, С. Б. Константин-философ и Мефодий. М., 1984.
- Tachiaos, Anthony-Emil. Cyril and Methodius of Thessalonica: The Acculturation of the Slavs. Crestwood (NY), SVSP, 2001.
- Йоан Павел II, папа. Кирил и Методий. С., Нов ден, 1996.
- Флоря, Борис Н. Сказания о начале славянской письменности. СПб., Алетейя, 2000 (Славянская библиотека); http://www.krotov.info/history/09/flor_00.htm.
- Тот, Имре. Светите братя Кирил и Методий. 2 прер. и доп. изд. С., Гутенберг, 2002.
- Vulchanov, V. The 'Lives' of SS Constantine-Cyril and Methodius: Two Hagiographic Works in Honour of the Slavic Apostles. Trondheim, NUTU, 2000.
- Иванов, Сергей А. Византийское миссионерство. Можно ли сделать из „варвара” христианина? М., Языки славянской культуры, 2003.
- Popović, Pavle. Cirilo i Metodije. Beograd, Svet Knjige, 2004.
- Тахиаос, А.-Э. Н. Святые братья Кирилл и Мефодий, просветители славян. Сергиев Посад, 2005.
- Диамандиев, Светослав Д. Непознатите Кирил и Методий. С., Знание, 2008.
- Святые равноапостольные Кирилл и Мефодий. М., Благовест, 2011 (Причастники Божественного света).
[редактиране] Външни препратки
- Киселков, В. Панонските легенди или Пространните жития на славянските просветители Кирил и Методий. Ямбол, 1923
- За буквите - Кирило-Методиев вестник
- Koch, C. Zur Entstehungsgeschichte der slavischen Schriften. - Europa Orientalis, XXVI (2007), 7-46
[редактиране] Вижте също
|
|||||||||||||||||||
