Кирил и Методий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кирил и Методий.

Св. св. Кирил и Методий; Станислав Доспевски; 1860 г.
Светите братя Кирил и Методий; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата през 9 век. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковнославянски или черковнославянски език)[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Ранни години[редактиране | edit source]

Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв [2] (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.[3][4][5][6][7][8][9][10] Съществува и спорна хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя.[11][12][13]

Методий, най-големият брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който пък е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.[14]

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотета Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III). Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа. През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий, чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.

Мисии[редактиране | edit source]

Виж Константин-Кирил Философ и Методий.

На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.[15]

—Синодик на цар Борил

Св. св. Кирил и Методий в Рим, фреска в Сан Клементе

Вижте също[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Кирилометодиевска библиография 1546-1934. Обща ред. Св. Николова. С., КМНЦ, 2003.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. А-З. С., 1985; Т. 2. И-O. С., 1995; Т. 3. П-С. С., 2003.
  • Бодянский, О. М. О времени происхождения славянских письмен. М., 1855.
  • Бильбасов, В. А. Кирилл и Мефодий по документальным источникам. М., 1868.
  • Малышевский, И. Святые Кирилл и Мефодий. Киев, 1886; http://www.krotov.info/history/09/2/malyshevs.htm.
  • Петканова, Д. Константин Кирил. Денница на славянския род. С., НПр, 1983; http://knigite.abv.bg/dp/.
  • Бернштейн, С. Б. Константин-философ и Мефодий. М., 1984.
  • Tachiaos, Anthony-Emil. Cyril and Methodius of Thessalonica: The Acculturation of the Slavs. Crestwood (NY), SVSP, 2001.
  • Йоан Павел II, папа. Кирил и Методий. С., Нов ден, 1996.
  • Флоря, Борис Н. Сказания о начале славянской письменности. СПб., Алетейя, 2000 (Славянская библиотека); http://www.krotov.info/history/09/flor_00.htm.
  • Тот, Имре. Светите братя Кирил и Методий. 2 прер. и доп. изд. С., Гутенберг, 2002.
  • Vulchanov, V. The 'Lives' of SS Constantine-Cyril and Methodius: Two Hagiographic Works in Honour of the Slavic Apostles. Trondheim, NUTU, 2000.
  • Иванов, Сергей А. Византийское миссионерство. Можно ли сделать из „варвара” христианина? М., Языки славянской культуры, 2003.
  • Popović, Pavle. Cirilo i Metodije. Beograd, Svet Knjige, 2004.
  • Тахиаос, А.-Э. Н. Святые братья Кирилл и Мефодий, просветители славян. Сергиев Посад, 2005.
  • Диамандиев, Светослав Д. Непознатите Кирил и Методий. С., Знание, 2008.
  • Святые равноапостольные Кирилл и Мефодий. М., Благовест, 2011 (Причастники Божественного света).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1927]. ISBN 954-430-299-9. с. 212.
  2. Спасов, Людмил. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България - Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.
  3. Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001–05, s.v. "Cyril and Methodius, Saints"; Encyclopædia Britannica, Encyclopædia Britannica Incorporated, Warren E. Preece – 1972, p.846, s.v., "Cyril and Methodius, Saints" and "Eastern Orthodoxy, Missions ancient and modern"; Encyclopedia of World Cultures, David H. Levinson, 1991, p.239, s.v., "Social Science"; Eric M. Meyers, The Oxford Encyclopedia of Archaeology in the Near East, p.151, 1997; Lunt, Slavic Review, June 1964, p. 216; Roman Jakobson, Crucial problems of Cyrillo-Methodian Studies; Leonid Ivan Strakhovsky, A Handbook of Slavic Studies, p.98; V.Bogdanovich, History of the ancient Serbian literature, Belgrade, 1980, p.119
  4. The Columbia Encyclopaedia, Sixth Edition. 2001–05, O.Ed. Saints Cyril and Methodius "Cyril and Methodius, Saints, 869 and 884, respectively, "Greek missionaries, brothers, called Apostles to the Slavs and fathers of Slavonic literature."
  5. Encyclopædia Britannica, Major alphabets of the world, Cyrillic and Glagolitic alphabets, 2008, O.Ed. "The two early Slavic alphabets, the Cyrillic and the Glagolitic, were invented by St. Cyril, or Constantine (c. 827–869), and St. Methodius (c. 825–884). These men were Greeks from Thessaloniki who became apostles to the southern Slavs, whom they converted to Christianity."
  6. The construction of nationhood: ethnicity, religion, and nationalism. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. ISBN 0-521-62544-0. с. 126. . the activity of the brothers Constantine (later renamed Cyril) and Methodius, aristocratic Greek priests who were sent from Constantinople.
  7. The barbarian conversion: from paganism to Christianity. Berkeley, California, University of California Press, 1999. ISBN 0-520-21859-0. с. 327.
  8. Comparative History of Slavic Literatures. Vanderbilt University Press. ISBN 0-8265-1371-9. с. vi. "Two Greek brothers from Salonika, Constantine who later became a monk and took the name Cyril and Methodius.
  9. The illustrated guide to the Bible. New York, Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-521462-5. с. 14. In Eastern Europe, the first translations of the Bible into the Slavoruic languages were made by the Greek missionaries Cyril and Methodius in the 860s
  10. Translation as mission: Bible translation in the modern missionary movement. Macon, Ga., Mercer, 1991. ISBN 978-0-86554-389-8. с. 25. The most important instance where translation and the beginning church did coincide closely was in Slavonic under the brothers Cyril, Methodius, with the Bible completed by A.D. 880 This was a missionary translation but unusual again (from a modern point of view) because not a translation into the dialect spoken where the missionaries were The brothers were Greeks who had been brought up in Macedonia.
  11. Павлов, Пламен. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България - Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.
  12. Кирило-Методиевска Енциклопедия. БАН, С., 2003
  13. Kazhdan, Alexander P. (1991). The Oxford dictionary of Byzantium. New York: Oxford University Press. p. 507. ISBN 0-19-504652-8. "Constantine (Cyril) and his brother Methodius were the sons of the droungarios Leo and Maria, who may have been a Slav."
  14. Кирилл и Мефодий, равноапостольные, учители Словенские
  15. Попруженко, М. Синодик царя Борила. София, 1928: стандартното издание на Бориловия синодик в pdf, с. 77

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.