Кирсово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирсово
— Село —
Кирсово (Молдова)
Red pog.png
Кирсово
Страна Флаг на Молдова Молдова
Район Комратски
Надм. височина 50 m
Население (2004) 6 861 души
Основаване 1809

Паметник на дружбата между гагаузкия и българския народ (28 август 2012 г.)
Stamps of Moldova, 034-09.jpg

Кирсово (на молдовски: Chirsova, на гагаузки: Başküü) е село в Комратски район, Гагаузия, Молдова. Мнозинството от населението на селото е съставено от етнически българи и гагаузи. В Кирсово живеят 6 861 души (2004).

История[редактиране | edit source]

В Русия[редактиране | edit source]

В историографията са изказвани различни мнения за годината на основаване на Кирсово. Най-ранната е 1791, в края на Руско-турската война от 1787-1792, когато районът се контролира от ногайците. Някои изследователи приемат 1811, а руският автор от XIX век, А. Скалковски - 1830. В молба на кирсовчани от 1860 година се твърди, че селото е основано през 1812 година от „65 семейства преселници“.[1]

В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Кирсов е посочено като селище в Буджакски окръг.[2]

В 1852 година Кирсово, което е част от Горнобуджашкия окръг, има 1 668 жители. Отглеждат се 300 коня, 815 вола, 302 крави, 10100 овце.[3] Данни от предишната, 1851 година, покакзват, че 25 семейства в селото се занимават със занаятчийство. Общият брой на занаятчиите е 60, сред които петима са зидари, 18 - шивачи, 10 - дърводелци, 5 - кожари, 1 - ковач, 6 - обущари, 5 бояджии, 2 - бъчвари, 2 - керемидари, 2 - тухлари, 1 - грънчар.[4] Този брой е показателен за мястото на Кирсово като занаятчийски център, тъй като в целия Кагулски уезд единствено в Болград и Комрат работят повече занаятчии. В началото на 50-те години на XIX век в селото има 226 къщи и 19 вятърни мелници. От къщите само 2 са каменни и 2 тухлени.[5]

Границата, която съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. разделя Южна Бесарабия между Княжество Молдова и Русия, е прокарана през 1857 година и преминава западно от Кирсово. Селото остава в руска територия, но над 2415 десетини от неговата земя са в състава на Молдова (по-късно - Румъния).[6] През 1877 година в Кирсово, което е част от Комратска волост, има 3 конни и 27 вятърни мелници.[7] През същата година местното училище е посещавано от 120 момчета и нито едно момиче.[8]

В началото на ХХ век Кирсово, известно и като Башкьой, има 526 двора и 3226 жители. То влиза в състава на Бендерски уезд.[9].

В Румъния[редактиране | edit source]

През 1918-1940 година Кирсово е в пределите на Румъния. По време на Втората световна война, в периода юни 1941-август 1944 година, селото също е под румънско управление.

В СССР[редактиране | edit source]

От края на юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година Кирсово е в състава на Съветския съюз. През 1946-1947 година, по време на глада в Бесарабия, мнозина местни жители умират. Описанието на съвременник е следното:

Деца, възрастни и побелели старци мряха като мухи. Колко посинели, вкочанясали съселяни с изцъклени очи, на които им се четяха ребрата, преминаха през тия адски кръгове! Те караха и най-закоравялата душа да се разтресе. Останалите живи, премалели от глад и студ, имаха тежкото задължение да заравят как да е покойниците и да мислят за собственото си спасение ... Изчезнаха цели родове.[10]

В Република Молдова[редактиране | edit source]

От 1991 година селото е в пределите на Република Молдова, а от 1994 година - в нейното автономно териториално образувание Гагаузия.

Църква[редактиране | edit source]

Историкът Иван Думиника установява, че първоначално през 1812 година е построен молитвен дом, първа дървена църква „Успение на Божията Майка“ - през 1817 г., а през 1853 г. – втора дървена църква. Съвременната каменна църква е построена и осветена през 1886 година.[11]

Население[редактиране | edit source]

Демографско развитие[редактиране | edit source]

  • 1852 - 1668 души[3]
  • 1870 - 2429 души (1248 мъже и 1181 жени)[12]
  • 1875 - 2292 (1182 мъже и 1110 жени)[12]
  • 1877 - 2 159 (1115 мъже и 1044 жени)[8]
  • 2004 - 6851 души

Етнически състав[редактиране | edit source]

Според данни от преброяването в 2004 година жителите на Кирсово по етнически състав се разпределят по следния начин:

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояше, София 1993, с. 15.
  2. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
  3. а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 527.
  4. Новаков, С. З., пос. съч., с. 532-534.
  5. Новаков, С. З., пос. съч., с. 530.
  6. Новаков, С. З., пос. съч., с. 46.
  7. Новаков, С. З., пос. съч., с. 433.
  8. а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 235.
  9. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  10. Бесарабските българи за себе си. Съставители Петър-Емил Митев и Николай Червенков, София 1996, с. 294-295 (спомени на Иван Кавалов).
  11. Думиника И. Храм Успения Божией Матери села Кирсово. Исторические аспекты. Кишинэу, 2012, с. 37-41
  12. а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 406.
Портал
Портал „Молдова“ съдържа статии свързани с Молдова.
Можете да се включите към Уикипроект „Молдова“.