Киряк Държилов

Киряк Държилов български печатар Роден:  ? Държилово, днес Гърция Починал: 1877 Солун, днес Гърция

Киряк Динков Държилов или Държилович или Държоловец е български революционер, печатар и книжовник.

Биография

Киряк Държилов е роден в началото на 19 век в богат търговско-занаятчийски род в Държилово, будно българско село в Негушко. Взима участие в Негушкото въстание от 1822, в което родното му село е опожарено, след което воюва срещу османците в Централна Гърция по време на Гръцкото въстание до 1829 година. След извоюването на независимостта на Гърция се установява в Атина и завършва висше образование.

Солунската печатница

Към 1850 година се мести в Солун, където заедно с по-големия си брат Константин Държилов се опитва да отвори отново българска печатница, каквато няма след закриването на печатницата на Теодосий Синаитски. След много спънки от страна на гръцките църковни власти Киряк и Константин Държилови получават разрешение да печатат гръцки и български книги, но с гръцки букви.

Кониково евангелие

Отпечатаното от Държилови Кониково евангелие с гръцки букви на новобългарски език.

В 1852 година от „Стампа Кирякова Дарзилен Солон“ излиза едно Евангелие - новобългарски превод на Евангелието, подготвен от Павел Божигробски от село Кониково, отпечатан с гръцки букви на родното му воденско наречие. Текстът на заглавната страница на евангелието, предаден с кирилица гласи:

„

Евангелие на Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христо, сига ново типосано на богарской йезик за секоа неделя от година догодина со рет. Преписано и диортосано от мене Павел йероманах, божигропски протосингел, родом Воденска (Епархия) от село Кониково. Солон, Стампа Кирякова Дарзилен 1852

“

Единадесет години след това Кониково евангелие в 1863 в Кулакия също е преведено евангелие на новобългарски с гръцки букви. От печатницата на Държилови излизат няколко гръцки учебника, а към нея функционира и книжарница.

Закриване на печатницата

Няма сведения за други български книги, печатани в печатницата. След донос от страна на гръцката църква пред солунския управител Хюсни паша печатницата на Държилови е закрита през април 1860 година.

Киряк Държилов е един от информаторите на Димитър Миладинов, за когото Държилов събира народни песни. Държилов е един от ръководителите на Солунската българска община и пише дописки и разпространява в Югозападна България вестниците „Дунавски лебед“ на Георги Раковски, „Цариградски вестник“ и „Македония“, като на последните два е и настоятел.

В писмо до Георги Раковски на гръцки език от 8 (25) ноември 1860 година Държилов пише:

„

Много голяма скръб изпитвам, че макар и да съм българин, не знам [да пиша] на български език. От около десет години аз съм настанен в този град и имам печатница, в която печатам всички въведени в училищата гръцки книги, но понеже, както и беше право, съдействувах на кукушките българи да искат епископ българин - Партений, гърците, особено първенците, заедно със солунския и воденския митрополит, направиха постъпки пред пашата и преди шест месеца ми закриха печатницата. Сега оставам само с книжарницата си... Гърците, разбира се, подпомогнати от духовенството и властите, силно се нахвърлят срещу българите, макар последните да действуват в рамките на своите права, като искат да развиват и напредват в майчиния си език. Ако и да не владея този език, аз винаги съм говорил в полза на неговото разпространение между българите...

“

Киряк Държилов умира в Солун около 1877 година.

Източници

• „Българската възрожденска интелигенция“. София, Петър Берон, 1988, стр. 231;
• Парижков, Петър. Фамилията Държилович. „Възрожденски книжари“. София, Наука и изкуство, 1980, стр. 229-231;
• Снегаров, Иван. „Солун в българската духовна култура: исторически очерк и документи“. София, Придворна печатница, 1937, с. 30-32, 40 (бел. 40).

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.