Кир II

Кир II Велики шаханшах на Персийската империя Роден: ок. 600 или 575 пр.н.е. Аншан, Персийска империя Починал: 530 пр.н.е.  (на ок. 70 или 46 години) Средна Азия

Кир II Велики (на фарси: کوروش کبیر) е шаханшах на Персийската империя от Ахеменидската династия. Той превръща малката зависима държава, която наследява от баща си, в най-голямата империя, съществувала до този момент, присъединявайки повечето цивилизовани области в Близкия Изток - от Средиземно и Мраморно море на запад до река Инд на изток.

Име

Надпис на колона в Пасаргада: „Аз съм Кир, царят, Ахеменид“ на староперсийски, еламски и арамейски език

Името „Кир“ е елинизиран вариант на староперсийското име „Куруш“. Името и неговото значение са известни от древни надписи на различни езици. Древногръцките историци Ктезий и Плутарх отбелязват, че Кир е наречен на „Курос“, Слънцето, като според някои изследователи името означава „Слънцеподобен“ (от съществителното „кхор“ - слънце и наставката за подобие „-ваш“). Друга хипотеза, предложена от германския лингвист Карл Хофман, свързва името с индоевропейския корен „унижавам“. В Библията Кир е наричан Кореш (на иврит: כורש).

Биография

Произход и ранни години

Датата на раждане на Кир не е точно известна, като най-разпространените хипотези са за времето около 600 или 575 година пр.н.е. Той е син на владателя на Аншан Камбис I и праправнук на основателя на Ахеменидската династия Ахемен. В продължение на няколко поколения Ахеменидите управляват в град Аншан под върховната власт на мидийците, като постепенно установяват контрол над областта Персия в днешен Южен Иран.

Малко се знае и за първите години от живота на Кир, като няколкото източника, за които се предполага, че са съдържали пордобности по този въпрос, са изчезнали или силно повредени.

Живелият един век след Кир древногръцки писател Херодот предава легенда, според която Кир е внук на мидийския цар Астиаг. Негова майка е Мандане, за която Астиаг имал видение, че синът ѝ ще го свали от власт. По тази причина той я оженил за своя васал Камбис I. Преди раждането на Кир Астиаг имал ново видение със същия смисъл и наредил бебето да бъде убито, но то попада при бедни пастири, които го отглеждат като свое дете. Когато Кир е десетгодишен, Астиаг разкрива измамата, но разрешава детето да се върне при своите родители. В същото време според Ктезий, майката на Кир е от чисто персийски произход.

Според друга легенда Кир е син на бедно семейство, работещо в мидийския владетелски двор. Това противоречи на собствените свидетелства на Кир, според които преди него царе на Персия са неговите баща, дядо и прапрадядо.

Завладяване на Мидия

Мидийската империя, Египет, Лидия и Нововавилонската империя преди завоеванията на Кир Велики

Щандарт на Кир Велики

Въпреки че Камбис I умира едва през 559 година пр.н.е., Кир II поема властта в Аншан още през 551 година пр.н.е. През лятото на 553 година пр.н.е. Кир и мидийският военачалник Арпаг оглавяват бунт срещу мидийския цар Астиаг. Според Херодот, инициатор на бунта е Арпаг, който иска да си отмъсти на Астиаг.

Кир и Арпаг повеждат войските си срещу мидийците в началото на 552 година пр.н.е. и през 549 година пр.н.е. превземат мидийската столица Екбатана. Така Кир установява контрол над Мидийската империя, простираща се от Кападокия, Армения и Асирия на запад до Бактрия на изток. Изглежда първоначално той приема короната на Мидия, но от 546 година пр.н.е. официално използва титлата цар на Персия.

Наследявайки мидийските владения, Кир получава властта и над множество автономни владетели, какъвто доскоро е бил и той. Сред тях е и неговият чичо Арсам, управляващ в Парса. Така Аншан и Парса, двете части на областта Персия, са обединени под властта на Кир. Този преход в рамките на рода изглежда преминава без конфликти и вероятно Арсам остава номинален управител на Парса. Неговият син Хистасп, втори братовчед на Кир, е назначен за сатрап на Партия и Фригия. Самият Арсам доживява да види своя внук Дарий като шаханшах след смъртта на синовете на Кир.

Завладяване на Мала Азия и Вавилон

Изображение на лидийския владетел Крез върху амфора от началото на 5 век пр.н.е.

Това не поставя край на войните. Астиаг е в съюз със своя шурей Крез от Лидия, с Набонид от Вавилон и Амазис II от Египет. Преди те да успеят да обединят силите си, Кир побеждава Крез при Птерий, превзема Сарди, унищожава Лидийското царство и пленява самия Крез (546 пр.н.е.). През 538 пр.н.е. Кир побеждава Набонид при Опис и превзема Вавилон. Той приема титлата цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на четирите края на света. Според списъка на страните, подчинени на Персия, от първата таблица от Бехистунския надпис на Дарий, писана преди да са направени нови завоевания освен Египет, владенията на Кир представляват най-голямата империя в света до този момент, простирайки се от Мала Азия и Палестина на запад до долината на Инд на изток.

Кир организира империята си чрез провинциални администрации, наречени сатрапии. Сатрапите имат значителна автономия и от много части на империята Кир не изисква нищо повече от данъци и войници. Подкрепя местните градове в Йония, които са съгласни с имперската политика. В повечето случаи, показва забележителна толерантност към местните обичаи и институции.

Кир има двама сина: Камбиз II и Смердис, както и няколко дъщери, сред които Атоса, съпруга на Дарий I и майка на Ксеркс I.

Последни години

Гробницата на Кир Велики в Пасаргада

Според Херодот, Кир е убит в битка с масагетите, племе, обитаващо Хорезмия. Погребан е в Пасаргада.

Тялото му е положено в каменен мавзолей, изграден по план на самия Кир. Поколения наред, в негова чест, персийски жреци принасят в жертва кон.

Бележки

Цитирани източници

• ((bg))  История на света. Т. 3: Полетът на духа : 600-400 г. пр. Хр.. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 954-584-140-0.
• ((en)) Briant, Pierre. From Cyrus to Alexander : a history of the Persian Empire. Winona Lake, IN, Eisenbraun, 2002. ISBN 9781575061207.
• ((en)) Kuhrt, Amélie. The Ancient Near East: c.3000-330 BC. Routledge Publishers, 1995. ISBN 0-415-16762-0. с. 661.
• ((en)) Schmitt, Rüdiger. CYRUS i. The Name. Routledge & Kegan Paul, 2010.
• ((en)) Tait, Wakefield. The Presbyterian review and religious journal. Oxford University, 1846.

Външни препратки

• ((en)) Кир Велики