Китайска граматика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Граматиката на стандартния китайски език споделя много черти с другите разновидности на китайския. В китайския език практически липсват окончания, така че думите обикновено имат само една граматическа форма. Категории като число на имената и време на глаголите се изразяват лексикално, а не граматически, макар да има няколко частици, които служат за изразяване на вид на глагола и наклонение.

Обичайният словоред е

подлог – сказуемо – допълнение.

Части на речта в китайския език[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни думи 实词 Съществителни имена 名词
Глаголи 动词
Спомагателни глаголи 助动词
Прилагателни имена 形容词
Числителни имена 数词
Класификатори 量词
Именни 名量词
Глаголни 动量词
Местоимения 代词
Лични 人称代词
Показателни 指示代词
Въпросителни 疑问代词
Служебни думи 虚词
Наречия 副词
Предлози 介词
Съюзи 连词
Частици 助词
Структурни 结构助词
Аспектуални 动态助词
Модални 语气助词
Междуметия 叹词
Звукоподражателни думи 象声词
Афикси 附类
Префикси 词头
Суфикси 词尾

Съществително име [名词 míngcí][редактиране | редактиране на кода]

Класове[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от това какво обозначават, съществителните имена в китайския се разделят на пет класа:

  • 1 клас [обозначаващи одушевени лица или техен признак] – 老师 [lăoshī] учител, преподавател; 记者 [jìzhě] журналист; 爸爸 [bàba] баща; 先生 [xiānsheng] господин; 司马迁 [Sīmă Qiān] Съма Циен (лично име)
  • 2 клас [обозначаващи неодушевени предмети, абстрактни понятия или техен признак] – 风景 [fēngjìng] пейзаж; 经济 [jīngjì] икономика; 苹果 [píngguŏ] ябълка; 思绪 [sīxù] мислене; 桌子 [zhuōzi] маса
  • 3 клас [обозначаващи време] – 凌晨 [língchén] преди зазоряване; 以往 [yĭwàng] преди, в миналото; 春天 [chūntiān] пролет; 秋季 [qiūjì] есен; 除夕 [chūxī] навечерието на Нова година
  • 4 клас [обозначаващи географски понятия и места] – 北京 [Bĕijīng] Пекин; 欧洲 [Ōuzhōu] Европа; 图书馆 [túshūguăn] библиотека; 黄河 [Huánghé] Хуанхъ; 金星 [Jīnxīng] Венера
  • 5 клас [обозначаващи посока и местоположение] – тези съществителни имена се състоят от 16 прости имена и техните производни, които са представени в по-долната таблица:

Граматически особености[редактиране | редактиране на кода]

Род[редактиране | редактиране на кода]

В китайския език не съществува категорията род. В отделни случаи родът се изразява лексически и то само при лица или животни, например: 男教员 преподавател; 女教员 преподавателка; 公鸡 петел; 母鸡 кокошка.

Число[редактиране | редактиране на кода]

Съществителното в китайския не притежава и граматическата категория число. В основната си форма то може да обозначава както единичен предмет, така и множество еднородни предмети. Числото във всеки конкретен случай се уточнява от контекста.

Употреба на суфикса 们[редактиране | редактиране на кода]

Единственият показател за числото на съществителните имена в китайския е суфиксът 们 [men], който обаче е с ограничена употреба и образува основно множествено число на някои съществителни, обозначаващи лица [同志们 другари, 学生们 ученици].

Понякога с този суфикс се образува множествено число от някои съществителни, обозначаващи названия на животни, птици, и някои насекоми [松鼠们 белки, 骆驼们 камили, 蝴蝶们 буболечки].

В редки единични случаи с 们 се образува множествено число и на съществителни имена, обозначаващи неодушевени предмети [星们 звезди, 果们 плодни дръвчета].

В някои случаи суфиксът 们 се присъединява към съществителни собствени имена. В този случай той се употребява в значението „и другите“, „и останалите“, например: 他说罢就往里面跑, 亚丹们就着进去。 След като каза това, той се прибра в къщи, Ядан и останалите го последваха.

При употребата на суфикса 们 трябва да се имат предвид следните две особености:

  • Когато съществителното име се употребява с числително име, показателно или неопределително местоимение, суфиксът 们 не се използва, а съществителното име се свързва с неговото определение посредством т.нар. класификатор (виж по-долу): 两个工人 двама работници, 三个农民 трима селяни.
  • При наличието на две или повече съществителни, функциониращи като еднородни части на изречението, суфиксът 们 обикновено се поставя след второто съществително, например: 代表, 观察原和记者们 делегати, наблюдатели и кореспонденти.

Прилагателно име [形容词][редактиране | редактиране на кода]

Прилагателното име е част на речта, която обозначава качествен или относителен признак на предмета. Наред с това в китайския език прилагателното може да обозначава признак на действието.

Класове[редактиране | редактиране на кода]

Прилагателните имена в китайския се разделят на качествени и относителни.

  • Качествените прилагателни обозначават качествен признак на предмета: 红 червен; 绿 зелен; 甜 сладък; 酸 кисел; 美丽 красив; 老 стар; 大 голям; 好 хубав; 快 бърз; 可怕 страшен
  • Относителните прилагателни обозначават относителен признак на предмета: 左 ляв; 右 десен; 横 хоризонтален; 竖 вертикален; 真 истински; 假 фалшив

Граматически особености[редактиране | редактиране на кода]

Род и число[редактиране | редактиране на кода]

В китайския език прилагателните не се изменят по род и число.

Местоимение [代词][редактиране | редактиране на кода]

Лични местоимения [人称代词][редактиране | редактиране на кода]

Единствено число:

  • 1л: 我 wǒ
  • 2л: 你 nǐ*; 您 nín
  • 3л:
    • м.р.: 他 tā
    • ж.р.: 她 tā
    • ср.р.: 它 tā

Множествено число:

  • 1л: 我们 wǒmen** 咱们 zánmen
  • 2л: 你们 nǐmen
  • 3л:
    • м.р.: 他们 tāmen
    • ж.р.: 她们 tāmen
    • ср.р.: 它们 tāmen

* 你 е неофициално „ти“, а 您 е официално „Вие“.

**

  1. 咱们 означава „ти и аз“. Използва се само в Пекин и околностите. Има отмиращи функции.
  2. 我们 се използва в случаи за да изрази нещо подобно на „ние, без тебе“. Вече се налага във всички случаи.