Клавиатурна подредба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клавиатурна подредба е подредбата на клавишите на пишещи машини, компютри и други пишещи устройства в зависимост от буквите и символите които отпечатват.
Съдържание |
[редактиране] Клавиатурни подредби на латиница
Най-използваната за английския език клавиатурна подредба се нарича QWERTY. Има различни алтернативни клавиатурни подредби на латиница и различните държави използват различни стандарти, но най-често те са модифицирани QWERTY подредби. При създаването на подредбата QWERTY през 1868 г., основната цел на изобретателя на първата практическа пишеща машина Кристофър Шолс е била да не се оплитат чукчетата при бързо писане на английски език, затова подребата е целенасочено направена да налага бавен темп на писане.
Впоследствие са правени опити за рационализирането на общоприетата подредба, например през 1932 г. от Август Дворак — вашингтонски професор по статистика и от англичаните Лилиан Молт и Стивън Хобдийм в края на 70-те години на 20 век. Промяната на вече наложилия се стандарт обаче е била неуспешна, въпреки че през 1982 г. подредбата „Дворак“ става алтернативен държавен стандарт в САЩ (с модификация на позициите на числата и символите). Системата на Дворак залага на това най-използваните букви в английския да са на средния ред независимо дали трябва да се използват силните показалец и среден или по-слабите пръсти за тях. (Сравни с БДС) Взети са под внимание и най-често срещаните комбинации от букви и това когато те се пишат само с едната ръка да се пишат в посока от малкия пръст към показалеца. Както при БДС гласните са отляво, а повечето съгласни - отдясно.
Дворак създава също така подредби за хора пишещи само с лява или само с дясна ръка.
[редактиране] Български клавиатурни подредби
Двете най-широко използвани клавиатурни подредби на български са тези по БДС 5237:1978 „Ред на клавишите в клавиатурата на пишещите и счетоводните машини“ (т. нар. „подредба БДС“) и т.нар. „фонетична“ клавиатурна подредба. Многобройни безплатни продукти позволяват да се добави която и да е от българските клавиатурни подредби към различните компютърни операционни системи, а в същото време има и такива, които позволяват потребителят да си създаде своя собствена подредба.
[редактиране] БДС 5237:1978
Подредбата по БДС се използва традиционно и при пишещите машини. При нея няма връзка между символите на кирилица и тези в подредбата QWERTY. Например, при подредбата БДС буквата „О“ отговаря на буквата „F“ на QWERTY подредбата, докато под фонетичната клавиатура съответната буква на кирилица е „Ф“.
Подредбата БДС е оптимизирана за писане на български език, като най-често използваните букви — О, Н, Т и А — са поставени така, че да се печатат с по-силните пръсти - показалец и среден. Подредбата е от типа подредби при които гласните и полугласните са поставени от едната страна на клавиатурата, а повечето съгласни - от другата (с цел двете ръце да се редуват възможно най-често). Българските машинописци редовно печелят международни състезания по машинопис,(Космос, 1964 г.)[1] печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.
Обяснението за този феномен е просто. Съставянето на подредбата на машинописната клавиатура е съобразено със зависимостите между честотата на срещане на всяка буква в българския език, както и с тези между гласни и съгласни, и анатомията на ръката. С тези въпроси в България се е занимала комисия от машинописци[2] стенографи при Народното събрание през 1907 — 1908 г. Въз основа на резултатите от това изследване е била разработена клавиатурата за десетопръстно писане на кирилица. (Това обяснява наличието на разлики при клавиатурите за руски, украински и другите ползващи кирилицата езици.)
[редактиране] Фонетична подредба
Дълги години у нас се ползва „традиционна“ фонетична подредба, при която е използвано приблизителното съответствие между буквите на кирилица и тези в подредбата QWERTY. По подобие на QWERTY тази подредба може да бъде наречена ЯВЕРТЪ, въпреки че това наименование не се използва.
[редактиране] Проект за стандарт прБДС 5237:2006
През 2006 г. Димитър Скордев, Факултет по математика и информатика, Софийски университет, и Димитър Добрев, Институт по математика и информатика, Българска академия на науките, предлагат проект за нова фонетична клавиатурна подредба, базирана на широко ползваната досега такава, но с някои промени. Предложението е включено в проекта за национален стандарт прБДС 5237:2006 „Клавиатурни подредби на устройства за писане на български език“, който съдържа подредби за:
- клавиатури на електронни устройства с 48 буквено-цифрови клавиша, с две системи за подреждане — „БДС“ и „Фонетична“;
- клавиатури на електронни устройства с 12 буквено-цифрови клавиша, също с две системи за подреждане — „Азбучна“ и „Фонетична“;
- клавиатури с 46 буквено-цифрови клавиша за пишещи и други офис машини — само „БДС“.
Проектостандартът е приет от Технически комитет 80 на Българския институт за стандартизация (БИС) в края на 2006 г. Още тогава ръководството на БИС забелязва нередности при приемането на проекта и не утвърждава стандарта. Междувременно новата подредба е включена в стандартните опции на операционната система Windows Vista.
Срещу „фонетичната“ част на проекта се обявяват много обществени организации, като Сдружението на стенографите, машинописците и компютърните оператори, Фондация Отворени проекти и други, които го разглеждат като необоснована и самоцелна промяна на практически използваната фонетична клавиатурна подредба.[3] След проведено през 2008 г. обществено обсъждане БИС окончателно се отказва от нейното обявяване за официален стандарт. Решено е работата по проекта да продължи, като фонетичната подредба да се включи евентуално като допълнение към следващата версия на стандарта. [4]
Новата фонетична подредба би могла да се нарече ЧШЕРТЪ. Основните разлики между новата и традиционната фонетики са:
| QWERTY | Традиционна фонетика |
Нова фонетика |
|---|---|---|
| W | В | Ш |
| V | Ж | В |
| X | Ь | Ж |
| | (bar) | Ю | ь, ѝ |
| ` | Ч | Ю |
| Q | Я | Ч |
| [ | Ш | Я |
[редактиране] Източници
- ↑ Сп. „Космос“, 1964 г., бр. 1, стр. 45 — първо място за Антон Макариев
- ↑ В actualno.com
- ↑ „ОТНОСНО: Предложен стандарт БДС 5237-2005“. Фондация „Отворени проекти“. Посетен на 27 юни 2008
- ↑ „Състоя се една ползотворна дискусия“. БИС. Посетен на 27 юни 2008
