Клариса де Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Клариса Медичи)
Клариса де Медичи
флорентинска благородничка
портрет на Клариса де Медичи
Лични данни
Родена
Починала
5 май 1528 г. (34 г.)
Флоренция, Флорентинска република
Семейство
ДинастияМедичи по рождение
Строци по брак
БащаПиеро II де Медичи
МайкаАлфонсина Орсини
БракФилипо Строци
ПотомциПиеро
Роберто
Мария
Леоне
Джулио
Винченцо
Лоренцо
Алесандро
Луиджа
Мадалена
Клариса де Медичи в Общомедия

Клариса де Мèдичи (на италиански: Clarice de' Medici), след брака Клариса Медичи-Строци (Clarice Medici-Strozzi; * 14 септември 1489, Флоренция, Флорентинска република; † 5 май 1528, пак там), е флорентинска аристократка, дъщеря на владетеля на Флоренция Пиеро II де Медичи Злочестия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Пиеро де Медичи Глупавия или Злочестия (1472 – 1503), владетел на Флоренция (1492 – 1494), и на съпругата му Алфонсина Орсини (1472 – 1520). По бащина линия е внучка на главата на Флорентинската република Лоренцо Великолепни и на Клариса Орсини, на която е кръстена, а по майчина – на Роберто Орсини, граф на Талякоцо и Албе, Велик конетабъл на Неаполитанското кралство, и на Катерина Сансеверино от Неапол. Племенница е на папа Лъв X и на херцога на Немур и господар на Флоренция Джулиано де Медичи.

Има един брат:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бернардо Ручелай
Джовани де Медичи

Клариса де Медичи е родена във Флоренция. В някои източници годината на нейното раждане е 1493 или 2 септември 1489 г. Но в книгата на църковните актове запис, направен в деня на кръщението ѝ, ни позволява да се приеме, че точната дата на нейното раждане е 14 септември 1489 г.

През 1494 г. Медичите са изгонени от флорентинците, водени от противника им Пиеро Содерини. През 1508 г. Клариса, заедно с брат си и майка си, се установява при роднини в Рим. Кардинал Джовани де Медичи, който е неин чичо, се надява да върне семейство Медичи във Флоренция чрез брака на своята племенница. Първоначално той мисли да я омъжи за граф Балдасаре Кастильоне, но след това избира кондотиера Филипо Строци Млади, който произхожда от знатно семейство на флорентински банкери. Посредник между семействата Медичи и Строци е Бернардо Ручелай, който е главата на семействата и който е в опозиция на Пиеро Содерини, и се застъпва за връщането на Медичите във Флоренция.

Пиетро Содерини

През юли 1508 г. в Рим страните сключват брачно споразумение, според което зестрата на Клариса възлиза на 7000 флорина. Брачният съюз между представители на семействата Медичи и Строци предизвиква голямо недоволство у Пиеро Содерини, който разбира опасността от този съюз за властта му във Флоренция. Доживотният гонфалониер на Флорентинската република планира да ожени своя племенник Джованбатиста за Клариса и за тази цел търси посредничество на Лукреция де Медичи, нейна леля.

Николо Макиавели
Папа Юлий II

Предполага се, че Николо Макиавели е написал обяснение за правилността на забраната, наложена от Флорентинската република върху брака на Клариса и Филипо. В него се казва, че булката, като дъщеря на враг на републиката, вече е враг на републиката и всеки, който се ожени за нея, също трябва да се счита за враг на републиката. През декември 1508 г. Флоренция издава забрана за присъствието на Филипо в града. През февруари 1509 г. осемте гвардейци и балии на Флоренция го осъждат на десет години изгнание в Неапол и глоба от 500 флорина. На семейство Строци е забранено да му помага. Всички знатни семейства във Флоренция, които пожелават да изразят несъгласието си с действията срещу Филипо, са обвинени в неблагонадеждност. Недопустимостта на подобно поведение е изтъкната пред ръководството на републиката от папа Юлий II, който след смъртта на бащата на Клариса през 1503 г. е неин официален настойник. Флоренция не е съгласна с намесата на понтифика във вътрешните работи на републиката.

Въпреки съпротивата на Пиеро Содерини бракът на Филипо и Клариса укрепва политическата позиция на семейство Медичи и финансовото състояние на семейство Строци. Двойката има седем сина и три дъщери. Освен тях Клариса отглежда Катерина де Медичи – дъщеря на покойния ѝ брат Лоренцо II и бъдеща кралица на Франция, Алесандро де Медичи – извънбрачен негов син или син на Джулио де Медичи, и Иполито де Медичи – извънбрачен син на Джулиано II. След като става папа под името Климент VII, Джулио де Медичи през 1525 г. нарежда на Алесандро и Иполито да напуснат къщата на Строци в Рим и да пристигнат във Флоренция, която се управлява от негово име от кардинал Силвио Пасерини. Оттогава отношенията между Клариса и папата започнаха постепенно да се влошават. Преди това между тях е имало разногласия заради наследството, което Клариса поисква след смъртта на родителите си. Тя не получава от Климент VII и ранг кардинал за сина си Пиеро. Клариса не споделя желанието на папата да установи във Флоренция управлението на нелегитимните представители на фамилията Медичи – Алесандро и Иполито, в ущърб на правата на законната Катерина.

През април 1527 г. във Флоренция избухва въстание срещу властта на протежето на Климент VII. Възползвайки се от това, Клариса издейства от папата връщането на съпруга си от Неапол, където той е изпратен от папата при вицекраля Шарл дьо Ланоа като заложник. Филипо Строци е откупен с пари от папската хазна. През май 1527 г., заедно със съпруга и децата си, Клариса напуска Рим за Флоренция. По пътя семейство Строци е придружено от военен отряд, първо под командването на кондотиера Ренцо де Чери, а след това – на Антонио Дория.

Силвио Пасерини

На 19 май 1527 г. Клариса и Силвио Пасерини се срещат в двореца на Медичите във Флоренция, което завършва с кавга. Клариса заема страната на привържениците на републиката и отказва да признае възстановяването на управлението на семейство Медичи в лицето на нелегитимните Алесандро и Иполито. Разчитайки на подкрепата на повечето благороднически семейства, тя инструктира съпруга си да отстрани кардинал Силвио Пасерини от властта и да придружи Катерина де Медичи до Рим, заедно с Алесандро и Иполито де Медичи. Те обаче бягат в Лука. Клариса взима племенницата си Катерина под своя защита. Тя я настанява във Вилата на Медичите в Поджо а Каяно, след това в манастира Света Лукия и след това в Абатството на Муратите.

34-годишната Клариса умира на 5 май 1528 г. във Флоренция след неуспешен аборт.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1508 за Филипо Строци (* 4 януари 1489 във Флоренция; † 18 декември 1538, пак там), кондотиер, политик и банкер от фамилията Строци, от когото има 7 сина и 3 дъщери:[1]

Освен тях Клариса отглежда Катерина де Медичи – дъщеря на покойния ѝ брат Лоренцо II де Медичи и бъдеща кралица на Франция, Алесандро де Медичи – негов извънбрачен син или на Джулио де Медичи, и Иполито де Медичи – извънбрачен син на Джулиано II.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Franco Cesati: Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0.
  • James Cleugh: Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie. Bechtermünz, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4.
  • Irene Mahoney: Katharina von Medici. Königin von Frankreich – Fürstin der Renaissance. 3. korrigierte Auflage. Callwey, München 1988, ISBN 3-7667-0891-0.
  • Marcello Vannucci, Le grandi famiglie di Firenze, Newton Compton Editori, 2006 ISBN 88-8289-531-9
  • Irene Fosi: MEDICI, Clarice de’. В: Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Vol. 73: Meda–Messadaglia. Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2009.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clarissa de' Medici, Geneall.net
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Клариче“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​