Кларънс Сеедорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кларънс Сеедорф
Лична информация
Роден
Кларънс Клайд Сеедорф
1 април 1976 г. (48 г.)
Ръст176 см
Постполузащитник
Юношески отбори
1986–1992 Аякс
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1992–1995
1995–1996
1996–2000
2000–2002
2002–2012
2012–2013
Общо:
Аякс
Сампдория
Реал Мадрид
Интер
Милан
Ботафого
65
32
121
64
300
81
640
(11)
(3)
(15)
(8)
(48)
(24)
(100)
Национален отбор
1994–2008 Холандия87(11)
Треньор
2014
2016
2018
2018–2019
Милан
Шенчжен
Депортиво Ла Коруня
Камерун
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Кларънс Сеедорф в Общомедия

Кларънс Клайд Сеедорф (на английски името и презимето на нидерландски фамилията Clarence Clyde Seedorf[1], изговор на немски Зеедорф, изговор на английски Сийдорф), е холандски футболен треньор и бивш полузащитник-национал от суринамски произход. Роден е на 1 април 1976 г. в столицата на Суринам, Парамарибо. Той е първият футболист в света, който печели Шампионската лига с три различни отбора – през 1995 г. с Аякс Амстердам, през 1998 г. с Реал Мадрид, през 2003 и 2007 г. с Милан. Сеедорф изиграва десет сезона с екипа на росонерите, за които успява да спечели всички турнири на клубно ниво. Считан е за един от най-добрите полузащитници от своето поколение. Завършва кариерата си в бразилския отбор Ботафого през 2013 г.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва професионалната си кариера в Аякс Амстердам през 1992 г. като дебютира на 29 ноември срещу ФК Гронинген когато е на 16 години и 242 дни. Този факт го прави най-младият дебютант в историята на Аякс Амстердам в най-висшия холандски футболен ешелон Ередивизи.

През 1995 г., Сеедорф преминава в Сампдория и се налага бързо. Той остава там само 1 сезон, тъй като през сезон 1996 - 1997 е закупен от Реал Мадрид.

Сеедорф печели Шампионската лига с „Белия балет“ през 1998 г. Превръща се в твърд титуляр и печели титлата на Испания, Суперкупата на Испания и Световното клубно първенство. С екипа на Реал Мадрид Сеедорф вкарва най-известният гол в кариерата си, дошъл след далечен удар в мач срещу Атлетико Мадрид.

В началото на 2000 г. Сеедорф преминава в Интер за 24,35 милиона долара. С Интер той стига финал за купата на Италия през 2000 г., но не успява да я спечели.

След 2 сезона в Интер, Сеедорф се присъединява към градския съперник - Милан. С новия си отбор става два пъти шампион на Италия, печели купата на Италия през 2003 г. и Шампионската лига през 2003 г. и 2007 г. Под ръководството на Карло Анчелоти най-често си партнира в халфовата линия с Андреа Пирло, Кака и Дженаро Гатузо. През 2006 г. взима фланелката с номер 10, която е освободена след завръщането на Руи Коща в Бенфика. През 2007 г. е обявен за полузащитник на Шампионската лига за сезона, след като печели повторно турнира с Милан. През сезон 2010 - 2011 триумфира в Серия А с Милан за втори път. През сезон 2011 - 2012 става капитан на „Росонерите“, след като Масимо Амброзини губи титулярното си място.

През май 2012 г. Сеедорф преминава в Ботафого, където играе до края на 2013 г. През януари 2014 г. той слага край на кариерата си като професионален футболист и поема мениджърския пост в Милан.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Милан[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2014 г. Сеедорф е назначен за мениджър на Милан заменяйки уволения Масимилиано Алегри. Започва кариерата си като треньор с победа на 19 януари 2014 г. в мач срещу Верона, спечелен трудно с 1-0(Марио Балотели с гол от дузпа в 82-рата минута). [2] Уволнен е през юни същата година след като печели 11 от 19-те мача, в които тренира отбора и го изкачва от 11-о до 8-о място в класирането. [3]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Сеедорф дебютира в националния отбор на Холандия през 1994 г. Участва на финалите на световното първенство през 1998 г. и на финалите на три европейски първенства - през 1996, 2000 и 2004 г.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клуб Сезон Шампионат Купа Континентални
турнири1
Други
турнири2
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Аякс 1992-93 12 1 3 0 3 0 18 1
1993-94 19 4 2 0 2 0 1 0 24 4
1994-95 34 6 3 0 11 0 0 0 48 6
Общо 65 11 8 0 16 0 1 0 90 11
Сампдория 1995-96 32 3 2 1 34 4
Общо 32 3 2 1 0 0 0 0 34 4
Реал Мадрид 1996-97 38 6 4 0 42 6
1997-98 36 6 0 0 11 0 2 1 49 7
1998-99 37 3 5 1 8 3 2 0 52 7
1999-00 10 0 6 0 16 0
Общо 121 15 9 1 25 3 4 1 159 20
Интер 1999-00 20 3 5 2 25 5
2000-01 24 2 4 0 7 3 1 0 36 5
2001-02 20 3 2 1 10 0 32 4
Общо 64 8 11 3 17 3 1 0 93 14
Милан 2002-03 29 4 3 2 16 1 48 7
2003-04 29 3 5 0 8 0 3 0 45 3
2004-05 32 5 4 1 13 1 49 7
2005-06 36 4 2 1 11 1 49 6
2006-07 32 7 5 0 14 3 51 10
2007-08 32 7 0 0 7 2 3 1 42 10
2008-09 33 6 1 0 7 0 41 6
2009-10 29 5 0 0 8 1 37 6
2010-11 30 4 2 0 8 0 40 4
2011-12 18 2 3 1 8 0 1 0 30 3
Общо 300 47 25 5 100 9 7 1 432 62
Ботафого 2012 24 8 0 0 1 1 0 0 25 9
2013 34 8 8 0 0 0 14 7 56 15
Общо 58 16 8 0 1 1 14 7 81 24
Общо за кариерата 640 100 63 10 159 16 27 9 889 135

1Континентални турнири включват Шампионска лига и Купа на УЕФА
2Други турнири включват Суперкупа на Холандия, Суперкупа на Испания, Суперкупа на Италия, Суперкупа на Европа, Междуконтинентална купа, Световно клубно първенство и Шампионата на щата Рио де Женейро

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Холандия
Година Мачове Голове
1994 1 1
1995 7 3
1996 11 2
1997 7 0
1998 12 1
1999 7 0
2000 10 2
2001 4 1
2002 2 1
2003 7 0
2004 9 0
2005 0 0
2006 1 0
2007 8 0
2008 1 0
Общо 87 11

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Аякс[редактиране | редактиране на кода]

  • Купа на Холандия – 1 (1993)
  • Суперкупа на Холандия – 1 (1994)

Реал Мадрид[редактиране | редактиране на кода]

Милан[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Млад футболист на годината в Холандия2 (1993, 1994)
  • Полузащитник на годината на УЕФА1 (2007)
  • Идеален отбор за годината на УЕФА – 2 (2002, 2007)
  • Идеален отбор на годината на ESM1 (1997)

Източници[редактиране | редактиране на кода]