Класификация на минералите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Класификацията на минералите представлява разпределянето им по групи, базирани на общи свойства, състав и структура, с цел по-лесното им откриване, ползване и изучаване. В света и във времето съществуват различни видове и типове класификации на минералите. Тук е разгледан този, който е създаден от ак. Иван Костов и е прието да се ползва в България. Основната класификационна единица при него е минералният вид, а най-общата група - минералният клас. В зависимост от химичния състав, структурата и физичните характеристики, един минерал може да има различни разновидности. Сходните по структура и химичен състав минерали са обединени в групи.[1][2]

Съдържание

История[редактиране | edit source]

Съществуват различни подходи при класификацията на минералите. Такава систематика е правена още от антични времена от Теофраст и Плиний Стари. Първата, писмено регистрирана класификация на минералите е направена от Теофраст и по-късно неколкократно е променяна от Авицена, Георг Агрикола и др. През Средновековието опити за класифициране са правили Авицена и Ал-Бируни, а през Възраждането - Агрикола, Вернер и др. През тези времена класифицирането е правено въз основа главно на практическата значимост на минералите - били разделяни на метали, камъни, соли и земи. Систематика на минералите на база химичния им състав е направена за първи път през 18-19 век и е свързана с европейските учени Берцелиус, Кристиан Гмелин, Карл Фридрих Науман, Василий Севергин и Г. Розе, а в САЩ - с Джеймс Дуайт Дейна. Основна единица при тях е химичният клас. Шведският химик Аксел Фридрих Кронщед през 1758 г. предлага една от първите логични класификации на минералите.[1][2]

След постиженията в разкриване на кристалната структура се появяват класификации на кристалохимична основа. Класовете се разделят въз основа на химичния състав, а подкласовете на база структура, която рефлектира върху началото на техните наименования - верижни (ино-), координационни (незо-), островни (орто-), пръстеновидни (цикло-), скелетни (текто-) и слоести (фило-). Такива са систематиката на Щрунц, О.С. Поваренних и А.А. Годовиков Класификациите на минералите в края на 19 и началото на 20 век са главно от четири типа - генетични, геохимични, кристалоструктурни и кристалохимични.[2]

При генетичните класификации се набляга на минералообразуващите процеси, а главният недостатък при тях е, че един и същи минерал може да има различен произход и трябва да се споменава и разглежда в няколко поделения. Такъв модел създава ак. Владимир Вернадски, при който видовете минерали се делят на магматогенни, супергенни, седиментогенни и метаморфогенни. Тази класификация, в основата на която е залегнал произходът на минералите, е в разрез с едно от най-важните им качества - химичния състав. Генетична класификация през 1940 г. създава и А.С. Уклонски. Тя съдържа 47 групи, започва с кислородосъдържащите минерали и завършва с групата на радиоактивните елементи. Подобна систематика прави и Ф. Махачки през 1953 г.[1]

Кристалохимичните класификации в наше време са най-широко използваните. При тях се взима под внимание както химичният състав, така и кристалната структура на минералите. Та са и най-логични, тъй като между химичния състав и атомната структура съществува функционална зависимост и те заедно обуславят основните физични свойства на минералите. При тях обаче често се получава формални кристалоструктурни съпоставяния и включване в една и съща група на минерали с различен произход, а понякога - и с различни свойства. Пример за такава класификация е тази на О.С. Поваренних от 1966 г. Той разделя минералите на 14 класа, като във всеки клас следва подразделяне на 6 подкласа в зависимост от геометрията на структурата им.[1]

Систематиката на проф. Хуго Щрунц, усъвършенствана от Поваренних е по-близо до химическия състав на минералите с опит да се вмъкнат и чисто кристалохимични елементи. Обхваща 9 класа плюс един допълнителен за органичните минерали, като във всеки от тях минералите се делят по увеличаващия се йонен радиус.[1] Последната преработка на тази класификация е направена от Ърнест Никел и е позната като Класификация на Никел-Щрунц.[3]

Класификация на Никел-Щрунц[3][редактиране | edit source]

Класификацията групира минералите в 10 класа, всеки от тях разделен на семейства и групи въз основа на химичния състав и кристалната им структура:

1. Елементи
2. Сулфиди
3. Халогениди
4. Оксиди
5. Нитрати и карбонати
6. Борати
7. Сулфати
8. Фосфати
9. Силикати
10. Органични минерали

Класификация на академик Иван Костов[редактиране | edit source]

В България е възприета класификацията на ак. Иван Костов, създадена през 1993 г. Тя е от типа геохимично-кристалохимична система и отразява едновременно произхода, структурата, състава и взаимоотношенията между минералите. В нея се разделят класове по аниони и асоциации по катиони. Минералите са преобладаващо неорганични йонни съединения и затова от сериозно значение са както наличието на аниони, така и на катиони. Основните поделения (класовете) са съставени въз основа на анионите, както е и при останалите кристалохимични класификации. Следващите по важност са катионите (металите). В състава на минералите влизат главно около 45 метала. Десет от тях се срещат в повече от 100 минерала - калций, желязо, алуминий, магнезий, натрий, мед, олово, манган, арсен и калий. Други 10 се намират в 50 до 100 минерала - уран, титан, антимон, бор, волфрам, цинк, сребро, церий, никел и ниобий. Около 20 други се срещат в 50 до 10 минерала и останалите - в по-малко от 10 минерала. Като се има предвид съотношенията между минералите и възможността за изоморфни замествания на химичните елементи в тях, главните асоциации на база катиони са следните:[1]

Сулфофилни

Оксифилни

По-нататък, съобразно с анизометричността на кристалната структура на минералите, следва отделяне по структурни типове - аксиални, планарни и изометрични/псевдоизометрични.[1][2] Минералните видове обикновено са добре обособени и със сравнително постоянен химичен състав.[1]

Съществуват обаче и минерали с променлив химичен състав, при които понятието за вид се тълкува по различен начин. Когато минералът е двукомпонентен от типа А-В и между А и В съществува съвършена изоморфна смесимост, като минерален вид се приема междинният член (А,В), а отделните компоненти А и В се разглеждат като подвидове. Ако при тези компоненти изоморфни смеси са възможни само при висока температура, а при ниска се наблюдава отсмесване, при класификацията се имат предвид и трите възможни вида - (А,В), А и В.[1]

Класификацията на минералите на ак. Иван Костов следва веригата "клас → асоциация → структурен тип → минерална група → минерален вид":[1][2]

Клас 1 – Елементи[1][редактиране | edit source]

Към този клас спадат всички самородни химични елементи, които понякога се срещат в чист вид в природата. Разпределението на елементите в земната кора зависи много от сродството помежду им и особено от сродството им към сярата и кислорода. Съобразно с това, отчитайки и електронния им строеж, елементите се разделят по следния начин:

  • Сидерофилни - имат слабо сродство към сярата и кислорода, което обяснява факта, че се срещат сравнително често в самородно състояние. Типични представители на този вид са металите от платиновата и желязната група, златото и отчасти калаят, молибденът и реният.
  • Халкофилни - характеризират се със силно сродство към сярата. Това сериозно ограничава възможността тези елементи да бъдат намерени в самородно състояние. Въпреки това могат да се срещнат самородни мед, сребро, цинк и живак.
  • Литофилни - характерно за тях е силното сродство към кислорода, каквото имат повечето химични елементи. Не се срещат в самородно състояние. Освен това част от тях са нестабилни, тъй като са повече или по-малко радиоактивни.
  • Атмофилни - Тези елементи често се срещат в самородно състояние. Към групата спадат всички благородни газове. Йодът и живакът могат да имат и атмофилни отнасяния, като се концентрират в значителни количества в атмосферата под формата на пари.

Към класа на самородните елементи се отнасят още някои карбиди, нитриди, силициди и фосфиди, които се намират почти изключително в железните метеорити.

Клас 1 се разделя на три основни групи:

1. Метали[редактиране | edit source]

  • Платинова група
  • Никел-желязна група
  • Цинкова група
  • Група на златото
  • Живачна група

2. Полуметали и неметали[редактиране | edit source]

3. Карбиди, нитриди, фосфиди и силициди[редактиране | edit source]

Тук са включени 17 минерала, които са срещани само в метеоритите, без да са обособени в отделни групи. Това са барингерит, гупейит, карлсбергит, кохенит,моасанит, осборнит, периит, роалдит, сидеразот, синоит, тонгбаит, фердисилицит, ферсилицит, хаксонит, хамрабаевит, цзифенгит и шрайберзит (рабдит).

Клас 2 – Сулфиди и сродни съединения[1][редактиране | edit source]

Този клас включва около 500 минерала, изградени от съединения на метали със сяра или селен, телур, арсен и по-рядко с антимон и бисмут. Сярата обикновено е в много по-големи количества от останалите неметали и полуметали. В състава на минералите тя се среща или като сулфатния радикал (SO4), или като аниони в състава на сулфидните минерали. Това зависи от степента на окисление при различните минерали, като условията при които се извършва обуславят образуването на сулфатни минерали, а редукционните условия - на сулфидните.

Групата на оксисулфидите не е разделена на подгрупи. Към нея спадат аксиалните ердит и койотеит и планарните валериит, точилинит, хаапалит, и шьолхорнит. Освен тях тук се включват герстлиит, керамзит и сарабауит.

Групата молибден-волфрам-калай (Mo-W-Sn) също не е разделена на подгрупи. Към нея спадат аксиалните отеманит и патронит, планарните берндтит, дрисдалит, кайстенгит, молибденит, мохит, тилит и херценбергит и изометричният стистаит.

Асоциация Аксиални групи Планарни групи Изометрични/Псевдоизометрични групи
1. Метални
Pt-Pd
платина
паладий
Омеиитова Стибиопаладинитова Ирарситова
Кейтконит-майченеритова
Куперит-котулскитова
Паладоарсенит-съдбириитова
Сперилит-лауритова
Ni-Co-Fe
никел
кобалт
желязо
Милеритова Мелонитова
Мсиноуит-валериитова
Паркеритова
Арсенопиритова
Кобалтинова
Линеитова
Льолингитова
Никелин-пиротинова
Орселит-хийзълвудитова
Пенталдитова
Пирит-марказитова
Скутерудитова
Tl-K-Mn
талий
калий
манган
Рагинитова Карлинитова Алабандинова
Mo-W-Sn
молибден
волфрам
калай
Zn-Cu-Pb
цинк
мед
олово
Бетехтенитова Ковелинова Борнит-халкопиритова
Галенитова
Домейкитова
Енаргитова
Сфалерит-вюртцитова
Тетраедрит-тенантитова
Халкоцитова
Ag-Au-Hg
сребро
злато
живак
Балканитова Кренеритова Аргентит-щромаеритова
Дискразитова
Цинабаритова
2. Сулфосоли
Cu-Pb-(Fe,Sn)
мед
олово
(желязо
калай)
Аикинитова
Буланжеритова
Галенобисмутитова
Халкостибитова
Йорданитова
Цилиндритова
Бурнонит-витихенитова
Плагионитова
Ag-(Pt,Tl)-Hg
сребро
(платина
талий)
живак
Ливингстонитова
Павонит-рамдоритова
Лорандитова
Пиростилпнитова
Валиситова
Матилдит-фрайеслебенитова
Пираргирит-полибазитова
3. Полуметални
Бисмутинит-стибнитова Аурипигментова
Тетрадимитова
Диморфитова
4. Оксисулфиди

Клас 3 - Оксиди и хидроксиди[1][редактиране | edit source]

Минералите, включени в този клас представляват съединения на кислорода и хидроксилната група с метали и по-рядко с полуметали и неметали. Те съставят около 5% от масата на литосферата. В този процент не се включва свободният SiO2, представен от кварца и неговите разновидности, които спадат към силикатните минерали.

1. Метални оксиди и хидроксиди[редактиране | edit source]

1.1. Be-Al-Mg асоциация (берилий-алуминий-магнезий)

  • Корундова група
  • Периклаз-бруситова група
  • Хризоберилова група
  • Хьогбомитова група
  • Шпинелова група

1.2. Fe-Mn-V асоциация (желязо-манган-ванадий)

  • Биксбиит-манганитова група
  • Браунит-хаусманитова група
  • Магнетит-хромитова група
  • Монтрозеитова група
  • Пиролузит-холандитова група
  • Хематитова група

1.3. Ti-Nb-Zr асоциация (титан-ниобий-цирконий)

  • Алумотантитова група
  • Евксенитова група
  • Илменитова група
  • Колумбит-танталитова група
  • Перовскитова група
  • Пирохлорова група
  • Рутилова група
  • Фергусонитова група
  • Шьонфлиситова група

1.4. Zn-Cu-Pb(U) асоциация (цинк-мед-олово (уран))

  • Кюрит-бекерелитова група
  • Платнеритова група
  • Уранинит-скупитова група
  • Цинкит-теноритова група

2. Полуметални и неметални оксиди[редактиране | edit source]

  • Бистрьомит-шафарзикитова група
  • Сенармонтитова група
  • Стибиконитова група
  • Телуритова група

Клас 4 - Халогениди[1][редактиране | edit source]

Този клас включва около 100 минерала, представляващи соли на халоидните киселини с алкални или алкалоземни метали като мед, сребро, олово, живак и др. Най-често представени при минералите са хлоридите на натрия, калия, магнезия и оловото, както и флуоридите на калций, натрий и алуминий. Останалите се срещат много по-рядко в техния състав и в доста по-малки количества. Класът на халогенидите съдържа следните минерални групи:

1. Флуориди[редактиране | edit source]

  • Авогадрит-хиератитова
  • Криолитова група
  • Прозопитова група
  • Флуоритова група

2. Хлориди, бромиди и йодиди[редактиране | edit source]

2.1. Al-Mg-Fe асоциация (алуминий-магнезий-желязо)

  • Бишофитова група
  • Лоуренситова група

2.2. Na-Ca-K асоциация (натрий-калций-калий)

  • Еритросидеритова група
  • Карналитова група
  • Халитова група

2.3. Cu-Ag-Pb-Hg асоциация (мед-сребро-живак)

  • Атакамитова грпа
  • Болеитова група
  • Котунит-матлокитова група
  • Нантокит-хлораргиритова група

Клас 5 - Силикати[1][редактиране | edit source]

Силикатните минерали наброяват повече от 500 вида и изграждат около 90% от земната кора. Основният елемент в техния състав е силицият. Той формира 28% от масата и около 1% от обема на магмените скали в литосферата. Силицият е на шесто място по разпространение между химичните елементи и влиза в състава на много минерали. Основен елемент в структурата на силикатните минерали е групата SO4

Като се има предвид химичния състав на силикатитe, който често е доста усложнен, най-важно за тяхната класификация е отношението Z:M, където Z е броят на силициевите атоми, или сумата от силициеви и алуминиеви атоми. М представлява броя на всички останали катиони, редуцирани до двувалентна форма.

1. Силикати със (Si,Al):М2+ от 4:1 до 3:1[редактиране | edit source]

1.1. Свободен SiO2 и безалуминиеви силикати

  • Група на кварца
  • Магадиитова група

1.2. Алуминосиликати

  • Фелдшпатова група
  • Скаполитова група
  • Нефелинова група
  • Канкринитова група
  • Петалитова група
  • Левцитова група
  • Содалитова група

1.3. Зеолити

Асоциация Аксиални групи Планарни групи Изометрични/Псевдоизометрични групи
Na-Ca
натрий
калций
Ломонтитова група
Морденитова група
Натролитова група
Стилбитова група Аналцимова група
Жисмондинова група
Хабазитова група
K-Ba
калий
барий
Едингтонит
Мацитова група
Брюстеритова група Амицитова група
Флипситова група

2. Силикати със (Si,Al):М2+ от 3:1 до 1:1[редактиране | edit source]

Асоциация Аксиални групи Планарни групи Изометрични/Псевдоизометрични групи
Be-Al-Mg(Fe)
берилий
алуминий
магнезий
(желязо)
Амфиболова група
Бавенитова група
Палигорскит-сепиолитова група
Пироксенова група
Хауиит-диритова група
Антигорит-талкова група
Група на слюдите
Група на хидрослюдите (илити)
Група на крехките слюди
Евдидимитова група
Каолинит-пирофилитова група
Смектитова група
Хлоритова група
Берилова група
Осумилитова група
Zr-Ti-Nb
цирконий
титан
ниобий
Костилевитова група
Нептунит-нарсарсукитова група
Астрофилитова група
Баотит-джоакинитова група
Бентоит-катаплеитова група
Дейлиит-евдиалитова група
Ca-Mn-Ba
калций
манган
барий
Воластонит-родонитова група
Пектолитова група
Апофилитова група
Натросилитова група
Пиросмалитова група
Рейерит-тоберморитова група
Санборнит-гилеспитова група
Ертиксиитова група
Zn-Cu-Pb(U)
цинк
мед
олово
(уран)
Аламозитова група
Литидионитва група
Киноитова група
Маргаросанитова група
Уикситова група
Цинксилитова група
Диоптазова група
Еканитова група

3. Силикати със (Si,Al):М2+ по-малко от 1:1[редактиране | edit source]

Асоциация Аксиални групи Планарни групи Изометрични/Псевдоизометрични групи
Be-Al-Mg
берилий
алуминий
магнезий
Андалузит-топазова група
Епидот-пумпелиитова група
Фенакитова група
Либеритова група
Пренитова група
Гранатова група
Гугиаит-мелифанитова група
Мелилитова група
Монтичелитова група
Оливинова група
Хелвинова група
Хумитова група
Чкаловит-гадолинитова група
Zr-Ti-Nb
цирконий
титан
ниобий
Вьолеритова група
Енигматитова група
Келдишитова група
Батист-бафертиситова група
Мурманитова група
Титанитова група
Цирконова група
Щербаковитова група
Ca-Mn-Ba
калций
манган
барий
Гейджеитова група
Спърит-куспидинова група
Тортвеититова група
Тефроит-левкофьоницитова група
Церит-иимориитова група
Ясмундит-макфалитова група
Zn-Cu-Pb(U)
цинк
мед
олово
(уран)
Вилемит-хемиморфитова група
Меланотекитова група
Барисилитова група
Клиноедритова група
Уранофанова група

4. Боросиликати[редактиране | edit source]

4.1. Аксиални

  • Дюмортиеритова група
  • Сирлеситова група
  • Тарамелитова група
  • Турмалинова група

4.2. Планарни

  • Левкосфенитова група
  • Хаулитова група

4.3. Псевдоизометрични/изометрични

  • Аксинитова група
  • Данбурит-датолитова група
  • Стилуелитова група

5. Други силикати с допълнителни аниони[редактиране | edit source]

5.1. Силикати с полуметални (AsO3, AsO4 и др.) групи

  • Арденитова група
  • Диксенит-чапманитова група
  • Уелшитова група

5.2. Силикати с РО4-аниони

Към тази подгрупа спадат планарните минерали борнеманит, вуонемит, йошимураит, клинофосенаит, лапландит, нагелшмидтит и фосинаит. Допълнително към нея са включени минералите ейлетерсит, карнасуртит, перхамит, саряркит и соболевит.

5.3. Силикати с SO4-аниони

Освен някои важни скалообразуващи минерали, включени към содалитовата група, в състава на тази подгрупа влизат минералите беартит, делхаелит, латиумит, маккуартит, рьоблингит, тосканит и шесексит. Към нея спадат и псевдоизометричните, преходни към аксиални минерали матхедлеит и флуорелестадит.

5.4. Силикати със СО3-аниони

Карбонатни аниони съществуват в състава на редица минерали, включени в предишните групи. Допълнителни представители са иимориит, кайнозит, кегелит, кейсичит, леперсонит, сурит и фукалит.

Клас 6. Борати[1][редактиране | edit source]

Борът е типичен литофилен и отчасти биофилен елемент, образуващ съединения с кислорода. В природата са познати около 120 бората, соли на борната киселина. В крайните стадии на магмена кристализация те се концентрират в различна степен и влизат състава на разнообразни минерали във вид на боросиликати, в които борът играе ролята на силиция. Борът не се фиксира в ранните стадии на кристализацията, тъй като борният йон има малки размери и съединенията му са силно летливи.

1. Be-Al-Mg асоциация (берилий-алуминий-магнезий)

  • Борацитова група
  • Котоит-съсекситова група
  • Лудвигитова група
  • Хамбергит-флуоборитова група

2. Ca-Na-Mg асоциация (калций-натрий-магнезий)

  • Бораксова група
  • Индерит-хидроборацитова група
  • Колеманитова група
  • Лардерелит-улекситова група
  • Сулфоборитова група
  • Хилгардитова група

Клас 7. Фосфати, арсенати и ванадати[1][редактиране | edit source]

Този клас обхваща около 560 минерала, които независимо от големия си брой играят незначителна роля в състава на земната кора. Единственото изключение е апатитът, който е най-разпространения фосфат и има важно значение от геохимична и особено от практическа гледна точка. Тези минерали представляват соли на фосфорната, арсеновата и ванадиевата киселини и са главно екзогенни образувания. Фосфорът и ванадият са типични за процеса на магмена кристализация, докато арсенът, свързан с геохимията на сулфидите, играе основна роля при хидротермалните процеси.

Асоциация Аксиални групи Планарни групи Изометрични/Псевдоизометрични групи
1. Be-Al(Fe)-Mg
берилий
алуминий
(желязо)
магнезий
Алтхаузитова
Мораеситова
Уейвелитова (вавелитова)
Берилонитова
Гордонитова
Крандалитова
Нюбериит-рьослеритова
Сенегалит-алвенитова
Струвит-хьорнеситова
Уордит-фогитова
Варисцитова
Лазулит-чилдренитова
Лакруитова
Фармакосидерит-берцелиитова
Хърлбътитова
2. Li-Fe-Mn
литий
желязо
манган
Канкит-евеитова
Литиофосфатна
Рокбриджеит-щрунцитова
Шубнелитова
Вивианит-лауеитова
Дюфренитова
Симплезит-арсеноклазитова
Амблигонит-трифилинова
Редингит-алюодитова
Ретциан-магнусонитова
Хетерозит-триплитова
3. Na-Ca-Ba
натрий
калций
барий
Пеникиситова
Фармаколитова
Хюетитова
Брушитова
Фейрфилдитова
Хайдингерит-розелитова
Апатитова
Монацитова
Олимпит-маричитова
Уейкфилдит-роситова
Черновит-вейлитова
Яговеритова
4. Zn-Cu-Pb(U)
цинк
мед
олово
(уран)
Аустинит-конихалцитова
Весиниеитова
Либетенит-адамитова
Миксит-карминитова
Фуралумитова
Драгманитова
Дюмонтитова
Карнотитова
Клиноклаз-луетеитова
Коритнигит-еритринова
Пухерит-блоситова
Торбернит-цойнеритова
Тюркизова
Хопеитова
Шултенитова
Деклуазитова
Пироморфитова
Псевдомалахит-корнвалитова
Рузвелтитова
Фолбортитова

5. Фосфати, арсенати и ванадати с допълнителни аниони[редактиране | edit source]

5.1. Със сулфатни аниони

5.2. С други аниони

Минералите тук не са разделени по групи. Това са асбекасит, атаколит, бетпакдалит, бонщедтит, брадлейит, даганит, дациншанит, ембриит, каседанеит, ликасит, мендозавилит, молибдофорнасит, неленит, обрадовичит, парамендозавилит, сидоренкит, форнасит и хенюит.

Клас 8. Волфрамати и молибдати[1][редактиране | edit source]

Двата главни минерала в този клас са волфрамитът и шеелитът. Те са и най-важните суровини за получаване на волфрам. От тях и от молибденита се образуват волфрамати и молибдати на калция, медта и желязото, а по-рядко - и на други метали. Класът се разделя на следните групи:

  • Волфрамитова група
  • Вулфенитова група
  • Шеелитова група

Клас 9. Сулфати, селенати и телурати[1][редактиране | edit source]

Към този клас спадат около 200 минерала, представляващи соли на сярната киселина и сравнително малко на брой селенати, селенити, телурати и телурити. Броят на селенитите и телуритите значително превишава този на съответните селенати и телурати. Съществен компонент на сулфатите е групата SO4. В състава на повечето от тези минерали влизат и молекули вода, а главните катиони са представени от желязо, калий, натрий, мед, магнезий, алуминий и калций.

1. Сулфати[редактиране | edit source]

1.1. Al-Mg-Na(K) асоциация (алуминий-магнезий-натрий (калий))

  • Алунитова група
  • Алуногенова група
  • Група на стипците
  • Кизерит-епсомитова група
  • Лангбейнит-пикромеритова група
  • Халотрихитова група

1.2. Fe-Mn-(Na,K) асоциация (желязо-манган-(натрий, калий))

  • Бътлеритова група
  • Коквимбитова група
  • Копиапитова група
  • Мелантеритова група
  • Ярозитова група

1.3. Na(K)-Ca-Ba асоциация (натрий (калий)-калций-барий)

  • Анхидрит-баритова група
  • Глауберитова група
  • Тенардит-мирабилитова група
  • Сулфохалит-бъркеитова група

1.4. Zn-Cu-Pb(U) асоциация (цинк-мед-олово (уран))

  • Англезит-линаритова група
  • Госларит-цинкалуминитова група
  • Крьонкитова група
  • Уранопилитова група
  • Халкантит-брошантитова група
  • Халкоалумитова група

2. Селенити, телурити и телурати[редактиране | edit source]

  • Емонситова група
  • Тейнеитова група
  • Фейрбанкитова група
  • Халкоменитова група

Клас 10. Хромати[1][редактиране | edit source]

В земната кора хромът се среща като тривалентния йон Cr3+ или като шествалентния Cr6+. В силно окислителна среда влиза в състава на групата (CrO4)2—. Присъствието на хром във фемичните минерали (пироксени, амфиболи, слюди и др.) и отсъствието му при фелдшпатите се обяснява с факта, че размерите на неговите тривалентни йони са сравнително еднакви с тези на желязото и алуминия, поради което между тези елементи е възможен изоморфизъм при определени условия. Значителна част от хрома е съсредоточен в шпинелите, които се отделят в най-ранния етап на кристализация на магмата. При екзогенни условия хромът се концентрира предимно в бокситите и почвите.

Според норвежкия геолог Виктор Голдшмит средното съдържание на хром в скалите е 3400 g/t за перидотитите, 340 g/t за габрото, 68 g/t за диоритите, 2 g/t за гранитите и 0,7 g/t за нефелиновите сиенити.

Минералите в този клас не са разделени на групи. Към него спадат белит, ватерсит, вокелинит, ембриит, иранит, каседанеит, крокоит, лопецит, сантанаит, тарапакаит, феникохроит, форнасит, хемихедрит и хроматит.

Клас 11. Карбонати[1][редактиране | edit source]

В природата са познати около 80 минерала, неорганични съединения на въглерода. Те представляват соли на въглеродната киселина с литофилни и халкофилни елементи. По-рядко се срещат карбонати, съдържащи уран. Въглеродът се концентрира в значителни количества в метеоритите и магмените скали, а с анионната група (СО3)2- влиза в състава на някои магмени минерали. Въглеродният диоксид се концентрира обикновено в късните етапи на магмена кристализация и играе важна роля при образуването на алкалните скали. Често се образуват карбонатити, които представляват почти чисти калциевокарбонатни скали. Значителна част от СО2 присъства в минералите под формата на карбонати. Клас 11 се разделя на следните асоциации и групи:

1. Al-Mg-Fe(Na) асоциация (алуминий-магнезий-желязо (натрий))

  • Айтелитова група
  • Магнезитова група
  • Хидроталкитова група

2. Na(K)-Ca-Ba асоциация (натрий (калий)-калций-барий)

  • Бастнезитова група
  • Доломит-баритокалцитова група
  • Калцит-арагонитова група
  • Нахколит-термонатритова група
  • Шортитова група

3. Zn-Cu-Pb(U) асоциация (цинк-мед-олово (уран))

  • Бисмутитова група
  • Малахитова група
  • Ръдърфординова група
  • Смитсонитова група
  • Церуситова група

Клас 12. Нитрати и йодати[1][редактиране | edit source]

Нитратните и йодатни минерали попадат в един общ клас заради общия им генезис и природните им находища, които са тясно свързани. Освен това броят на тези минерали е доста малък. Два от нитратните минерали са преходни между нитрати и сулфати, а един от йодатните - преходен между йодати и хромати.

Нитрати[редактиране | edit source]

Нитратите представляват соли на азотната киселина, често образувани при участие на азота от атмосферата. При вулканичните изригвания също се отделя азот и различни амониеви соли. Сидеразотът в някои лавови потоци се формира в резултат на реакция между атмосферния азот и горещата лава. NO3 се получава при разлагане и окисляване на органични вещества. Полученият азот съществува под формата на нитратен или нитритен йон или амониев хидрат. Добрата разтворимост на нитратите във вода обуславя липсата им в солните находища. В някои случаи обаче, при висока температура и ниска влажност нитратите се отлагат в богати находища. Такива има в пустинните области на Чили - Тарапака и Антофагаста и др.

Нитратните минерали не са разделени по групи. В състава им влизат следните минерали: амониева селитра (нитрамит), калиева селитра, натриева селитра (нитратин), бутгенбахит, герхардтит, дарапскит, ликасит, мбобомкулит, нитробарит, нитрокалцит, нитромагнезит, свеит и хъмберстонит.

Йодати[редактиране | edit source]

Йодатите също не са разделени по групи поради малкия им брой. Това са минералите белинджерит, брюгенит, дитцеит, зеелигерит, лаутарит, сейлсит, хекторфлоресит и шварцембергит.

Клас 13. Органични минерали[1][редактиране | edit source]

Минералите от този клас са свързани обикновено с въглищни и нефтени находища, или се появяват като биопродукти. Разделени са в следните групи:

  • Мелит-кладноитова група
  • Увелит-уеделитова група
  • Хартит-евенкитова група

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Иван Костов — „Минералогия“/изд."Техника"/София/1993/ISBN 954-03-0112-2
  2. а б в г д Руслан Костов – Основи на минералогията/изд.Pensoft/2000 г./стр.145
  3. а б Nickel-Strunz Classification