Класицизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Класицизъм е направление в литературата, архитектурата и изобразителното изкуство, което се осъществява основно в границите на ХVІІ век и на една национална култура.
Съдържание |
[редактиране] Предпоставки за появата на класицизма
- Разочарование от възможностите на хуманистичния идеал да направи света по-добър.
- Разрушителните войни, водени в Европа.
- Завоевателните стремежи на Испания и Великобритания да колонизират света.
- Войните на Европейските страни с Османската империя.
[редактиране] Зараждане на класицизма
Литературно направление, зародило се през XVII век във Франция, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци и да даде ясен пример за подражание. Негов основател е Франсоа Малерб. В основата на това литературно направление е философията на Рене Декарт. Неговата мисъл: "Мисля, следователно съществувам", дава превес на ителектуалното над емоционалното. Теоритик на класицизма е Никола Боало(с основния му труд "Поетическо изкуство").
[редактиране] Ценностите на класицизма
[редактиране] Високи ценности
- Лоялност към краля
Всички писатели подкрепят краля – в 1635 г. се създава Френска академия, която цензурира и насочва литературната продукция, бди за чистотата на езика – не се допускат диалектизми и натруфени строфи, стремежът е към яснота и прецизност.
- Чувство на дълг
[редактиране] Средни ценности
- Труд, честност, разумност
[редактиране] Ниски ценности
- Всичко, което се разминава с нормата
[редактиране] Представители
Рене Декарт - създава философската основа на класицизма; Кардинал Ришельо - създава политическата основа на класицизма; Никола Боало - създава нормативната естетика на класицизма; Жан-Батист Молиер - френски драматург, режисьор и актьор, създал комедията "Тартюф"; Жан Расин - "Федра", Пиер Корней - "Сид".
