Клас на излъчване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Класъ̀т на излъ̀чване (на английски: Type of radio emission) е радиотехнически код, определен от Международния съюз по телекомуникации, за обозначаване на различните видове и типове излъчвания на радиовълни, в зависимост от честотата на излъчвания сигнал, неговата модулация, характера на предаваната информация и други.

Описателни кодове[редактиране | edit source]

Честотна лента[редактиране | edit source]

За съкратено описание на радиочестотите и честотните ленти се използват буквите H за херцове, K за килохерц, M за мегахерц и G за гигахерц. Така 500H означава 500 Hz, а 2M352 означава 2,352 MHz или 2352 KHz.

Модулация[редактиране | edit source]

N немодулирана честота D комбинация на амплитудна с честотна или фазова модулация
A двойно-странична амплитудна модулация P последователност от импулси без модулация
H единично-странична с пълна носеща честота K импулсна амплитудна модулация
R единично-странична с редуцирана или варираща честота L модулация по ширината на импулса
J единично-странична с подтисната честота M модулация по позицията на импулса
B независима странична Q последователност от импулси с фазова или честотна модулация във всеки импулс
C заглъхваща странична V комбинация от импулсни модулации
F честотна модулация W комбинация от изброените
G фазова модулация X нито една от изброените

Модулиращ сигнал[редактиране | edit source]

0 няма модулиращ сигнал 7 повече от един канал с дигитална информация
1 един канал с дигитална информация, без субчестота 8 повече от един канал с аналогова информация
2 един канал с дигитална информация, със субчестота 9 комбинация от аналогови и дигитални канали
3 един канал с аналогова информация X нито един от изброените

Тип на информацията[редактиране | edit source]

N не се предава информация
A слушателска радиотелеграфия (морзовият код се възприема по слух) E телефония (глас или музика, които се възприемат по слух)
B електронна радиотелеграфия (морзовият код се декодира от телекс или други) F видео
C факсимиле (неподвижни образи) W комбинация от изброените
D данни, телеметрия или радиокоманди (дистанционно управление) X нито една от изброените

Характер на информацията[редактиране | edit source]

A двукомпонентен код, елементите варират по количество и продължителност H стереофоничен или квадрифоничен звук с широковещателно качество
B двукомпонентен код, елементите са фиксирани по количество и продължителност J звук с търговско качество
C двукомпонентен код, елементите са фиксирани по количество и продължителност, с корекция на грешките K звук с търговско качество, с инверсия и/или разделяне на честотите
D четирикомпонентен код с един компонент за всеки елемнт от сигнала L звук с търговско качество и независими сигнали с честотна модулация, като пилотни тонове за контрол на демодулирания сигнал
E многокомпонентен код с един компонент за всеки елемнт от сигнала M черно-бели образи или видео
F многокомпонентен код, в който един знак е представен от един или повече компонента N цветни образи или видео
G монофоничен звук с широковещателно качество W комбинация от две или повече от изброените
X нито една от изброените

Мултиплекс[редактиране | edit source]

N няма T разделен по време
C разделен по кодове W комбинация от разделяне по време и честота
F разделен по честота X нито един от изброените

Източници[редактиране | edit source]

Пълен списък на радиорегулациите, възприети от Международния съюз по телекомуникации (англ.)