Клеманс Унгарска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клеманс Унгарска
кралица на Франция и Навара
Clémence d'Anjou.jpg
Лични данни
Управление (1315–1316)
Родена 8 февруари 1293
Неаполитанско кралство
Починала 12 октомври 1328
Париж, Франция
Предшествана от Маргьорит Бургундска
Наследена от Жана Бургундска (1291-1330)
Потомци Жан І
Династия Анжу-Сицилиански дом
Баща Карл Мартел Анжуйски
Майка Мария Унгарска
Герб Coat of Arms of Clementia of Hungary as Queen Consort of Navarre.svg


Клеманс Унгарска или Клеманс д'Анжу (на френски: Clémence de Hongrie, Clémence d'Anjou, 8 февруари 1293, Неапол — 12 октомври 1328, Париж) от династиятаАнжу-Сицилиански дом е чрез женитба кралица на Франция (1315–1316) и Навара в началото на 14 век и графиня на Шампан, съпруга на френския крал Луи X.

Клеманс е дъщеря на Карл Мартел Анжуйски, титулярен крал на Неапол, син на Карл II Анжуйски и принцеса Мария Унгарска. Нейната майка е Клеменция Хабсбургска, дъщеря на свещения римски император Рудолф I и на Гертруда фон Хоенберг.

Брак с Луи Х[редактиране | edit source]

Бракът с Луи (1289–1316) е уговорен с помощта на неговия чичо Шарл Валоа и бабата на Клеманс, Мария Унгарска.

Така само пет дни след смъртта на първата си съпруга Маргьорит Бургундска, Луи Х сключва втори брак за Клеманс Унгарска на 19 август 1315 г. в Париж. Тя е коронясана в Реймс на 24 август 1315 година.

За краткия си брак, Луи Х и Клеманс Унгарска съграждат силна връзка и скоро тя забременява. Но в четвъртия месец от бременността си Клеманс Унгарска остава вдовица, със смъртта на Луи Х, едва 27 годишен.

Бременност и раждане[редактиране | edit source]

След петмесечно очакване се ражда наследника на трона Жан І Посмъртни (* 15 ноември 1316, † 19 ноември 1316), който живее само няколко дена.

Впоследствие, Клеманс Унгарска е отстранена от властта, настанена в бившата резиденция на Тамплиерския орден, където и умира на 35 години нa 12 okтомври 1328 година, оставяйки след себе си много неплатени дългове, заради колекционерската си страст. След смъртта ѝ имуществото ѝ е разпродадено.

Източници[редактиране | edit source]

  • Alain Erlande-Brandenburg: L'église abbatiale de Saint-Denis (Tome II) Les Tombeaux Royaux, 1976, Paris, Ed. de la Tournelle, ISBN 2-86861-001-3

Литература[редактиране | edit source]

  • Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.-18. Jahrhundert). Pustet, Regensburg 1996, S. 168—170, ISBN 3-7917-1530-5

Външни препратки[редактиране | edit source]