Клементин Чърчил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клементин Чърчил
Съпруга на Уинстън Чърчил
Клементин Чърчил 

Клементин Чърчил през 1915 г.
Родена: 1 април 1885
Мейфеър, Лондон, Англия
Починала: 12 декември 1977 (на 92)
Найтсбридж, Лондон, Англия

Клементин Огълви Спенсър-Чърчил, баронеса Спенсър-Чърчил (на английски: Clementine Ogilvy Spencer-Churchill, Baroness Spencer-Churchill), р. Хозиър (Hozier); 1 април 188512 декември 1977) е съпругата на Уинстън Чърчил и доживотен пер.

Ранен живот[редактиране | edit source]

Клементин е родена в Мейфеър, Лондон в семейството на Хенриета Бланш Хозиър (1852–1925), дъщеря на Дейвид Огилви, десетият граф Арли, и сър Хенри Монтагю Хозиър (1838–1907), чиято втора съпруга е. Тя е второ дете от четири (три дъщери и един син). Бащинството на Клементин обаче е предмет на известен спор, тъй като лейди Бланш е била известна със споделянето на благоразположението си. След като сър Хенри открива лейди Бланш с любовник през 1891 г. тя успява да предотврати делото за развода на съпруга си поради неговите собствени изневери, след което двойката се разделя. Лейди Бланш поддържа, че биологическият баща на лейди Клементин е кап. Уилям Джордж „Бей“ Мидълтън, известен ездач; Мери Соумс, най-малкото дете на Уинстън и Клементин Чърчил вярва това. От друга страна биографът на Клементин, Джон Хардуик, е изказал предположение (отчасти поради предполагаемата стерилност на сър Хенри Хозиър), че всички деца „Хозиър“ на лейди Бланш са от Алджернън Бертрам Фрийман-Митфорд (1837–1916), съпруг на сестра ѝ Клементин Гертруд Хелън, по-известен като дядо на известните сестри Митфорд от 20-те и 30-те години на 20 век. Какъвто и да е истинският ѝ произход, лейди Клемънтин е записана като дъщеря на Хенри.

Клемънтин се образова първо у дома, а след това в девическото училище Беркхамстед и в Сорбоната в Париж. Тя двукратно тайно е сгодена за сър Сидни Пийл, който се влюбил в нея, когато била на осемнайсет.

Женитба[редактиране | edit source]

Уинстън Чърчил с годеницата си Клементин през 1908 г., малко преди сватбата им

На 12 септември 1908 г. в църквата Сейнт Маргаретс в Уестминстърското абатство Клемънтин се омъжва за Уинстън Чърчил, повече от десетилетие по-възрастен от нея и вече опитен член на Парламента. Те имат пет деца: Диана (1909–1963); Рандолф (1911–1968); Сара (1914–1982); Мериголд (1918–1921) и Мери (р. 1922). Въпреки стреса на обществения живот бракът на Чърчил е стабилен и изпълнен с обич.

Първата световна война[редактиране | edit source]

През Първата световна война Клементин Чърчил организира столове за работници, произвеждащи муниции от страна на Християнската асоциация на младите мъже (YMCA) в Североизточния столичен район на Лондон.

30-те години[редактиране | edit source]

През 30-те години Клементин плава с Уинстън на борда на яхтата на лорд Мойн, Росаура, до екзотичните острови Борнео, Целебес, Молукските острови, Нова Каледония и Новите Хебриди. По време на плаването има връзка с Терънс Филип, богат търговец на изкуство, седем години по-млад от нея. Връзката е такава, че не може да надживее знойния климат, но за нея е от значение. Тя донася от пътуването гълъб от Бали. Когато той умира, тя го погребва в градината под слънчев часовник, в чиято основа написва:

HERE LIES THE BALI DOVE
It does not do to wander
Too far from sober men.
But there’s an island yonder,
I think of it again.

Като съпруга на политик, който често възприема спорни позиции, Клементин е свикнала да бъде демонстративно пренебрегвана и нагрубявана от съпругите на други политици. Тя обаче не може да търпи. Пътувайки веднъж с лорд Мойн и гостите му, групата слуша предаване на BBC, в което говорителят, страстен привърженик на помирителната политика, критикува Уинстън по име. Вера, лейди Брайтън, гост на Мойн, казва „чуйте, чуйте“ за критиката на Чърчил. Клементин чака домакинът да предложи примирителни думи, но когато това не се случва, тя се втурва в каютата си, написва бележка на лорд Мойн и си събира багажа. Лейди Брайтън идва и умолява Клемънтин да остане, но тя не приема извинение за обидата срещу съпруга ѝ. Тя слиза на брега и отпътува за дома на следващата сутрин.

Втората световна война[редактиране | edit source]

По време на Втората световна война тя е председател на Фонда за помощ на Русия на Червения кръст, президент на Военновремевия апел на Християнската асоциация на младите жени (YWCA) и председател на Родилния дом за съпруги на младши офицери Фулмър Чейс. Болницата в Хароу, Лондон, носи нейното име.

След войната[редактиране | edit source]

След войната е удостоена с почетни степени от Глазгоуския и Оксфордския университет, а през 1976 г. и от Бристълския университет. През май 1965 г. е провъзгласена за доживотен пер като баронеса Спенсър-Чърчил от Чартуел, графство Кент. Тя е независима в Камарата на лордовете, но увеличаващата ѝ се глухота не ѝ позволява да взема редовно участие в парламентарния живот.

Като много възрастни британци лейди Спенсър-Чърчил намира, че растящата инфлация и повишаващите се разходи правят трудно посрещането на житейските разноски. В началото на 1977 г. тя изпраща пет картини на покойния си съпруг на търг. Продажбата преминава много по-добре от очакваното и я спасява от финансовите затруднения. Едва след смъртта ѝ става ясно, че е унищожила известния портрет на съпруга ѝ от Греъм Съдърленд, защото не ѝ харесвал.

Лейди Спенсър-Чърчил умира в Принсес Гейт, Найтсбридж, Лондон от сърдечен удар на 12 декември 1977 г. Погребана е при съпруга си и починалите си деца в църквата Сейнт Мартинс в Блейдън близо до Уудсток в Оксфордшър.