Клео Протохристова

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клео Протохристова
българска литературна историчка и теоретичка
Родена
7 юли 1950 г. (73 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работила вПловдивски университет

Клео Стефанова Протохристова е българска литературна историчка и теоретичка; професор в Пловдивския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 7 юли 1950 г. в София. Завършва Софийския държавен университет (1973). Защитава докторска дисертация на тема „Пародийното в английския роман от средата на осемнадесети век: Фийлдинг и Стърн“ (1983). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Огледалото – литературни, метадискурсивни и културно-съпоставителни траектории“ (2004). Специализира в Университета на Аахен (2001), Университета на Ювескюла, Финландия (2000), Рочестърския университет, Ню Йорк (1998), Вашингтонския университет, Сиатъл, САЩ (стипендия „Фулбрайт“, 1991 – 1993), Университета на Пенсилвания, Питсбърг (1991) и Атинския университет, Гърция (1987 – 88).

Води курсове по Антична и западноевропейска литература и по Сравнително литературознание в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1974). Професор (2005).

Гост-професор в СУ „Св. Климент Охридски“ (2002 – 2010), Нов български университет (1995 – 96; 2004 – 2010), Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (1994 – 96), и Бургаския свободен университет (1995 – 2003).

Ръководител е на Катедра по история на литературата и сравнително литературознание в Пловдивския университет от 1994 г.[1]

Председател на Общото събрание на Пловдивския университет (2000 – 2008).

Член на редакционен съвет на списание „Страница“ от 1997 г.[2]

Член на специализирания научен съвет (СНС) по литературознание в научната комисия по филология към Висша атестационна комисия (ВАК) (1998 – 2010).

Област на научни интереси: титрология; интертекстуалност; тематични изследвания; рецепция на античната драма.

Със свои решения № 2 – 52 от 7 август 2012 г. и № 2 – 1133 от 28 ноември 2017 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 1976 г. Клео Протохристова е сътрудничила на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент към Окръжно управление на МВР-Пловдив-ДС-II-III.[1][2] Вербувана е на 08.12.1976 г. и е регистрирана на 20.12.1976 г. като секретен агент с псевдоним „Жана“. Снета е от действащ оперативен отчет на ДС през 1983 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на Пловдивския университет за най-добра книга, издадена през годината (1991);
  • Награда на в. „Век 21“ за най-добра книга по литературознание (1997);
  • Награда „Пловдив“ за цялостно творчество (1998);
  • Награда за най-добра публикация в сп. „Език и литература“ (1999);
  • Награда на Университетска фондация Пловдив за научна дейност (2005).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Несъвършени изречения“. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1990 [3]
  • „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991; второ издание – Шумен: Алтос (Библиотека Академика), 1996. [4], [5], [6]
  • „През огледалото в загадката. Литературни и метадискурсивни аспекти на огледалната метафора“. Шумен: Глаукс, 1996. [7], [8], [9], [10], [11], [12], [13], [14]
  • „Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи“. Пловдив: Хермес, 2000; второ допълнено издание: Пловдив: Летера, 2003; трето издание: Пловдив: Летера, 2008.[15], [16]
  • „Огледалото – литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории“. Пловдив: Летера, 2004, 384 стр. ISBN 978-954-516-514-6[17], [18]
  • „Записки от преддверието. Теория и практики на заглавието“. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2014, 164 стр. ISBN 978-954-423-927-5
  • „Теми с вариации. Литературнотематични етюди“. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2016, 280 стр. ISBN 978-619-202-148-1
  • „Литературният двайсети век. Синхронни срезове и диахронни проекции“. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2020, 404 стр. ISBN 978-619-202-606-6
Съставителство
  • „Идентичности, отражения, игри. Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев“ (съст. съвместно с Амелия Личева и Огнян Ковачев), София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004.
  • „Да отгледаш смисъла. Сборник в чест на Радосвет Коларов“ (съст. съвместно с Рая Кунчева и Благовест Златанов), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2004.
  • „Моцарт – литературни сюжети, тематизации, контексти“. Пловдив: Пловдивски университет/Летера, 2008.
  • „Каква ни е Медея? Материали от уъркшоп (16 – 17 април 2008 г.)“ (съст. съвместно със Светла Черпокова), УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2009.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Решение № 2 – 52/ 07.08.2012 г. – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2012.
  2. ↑ а б Решение № 2 – 1133 от 28.11.2017 г. – списание „Страница“ // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2017.
  3. ↑ Запрян Козлуджов. „Реторическото съвършенство на „несъвършените изречения“. – рец. в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Научни трудове, том 28, кн.1, 1990 – филологии, с.414 – 418; също и в сп. „Език и литература“, 1991, кн.3 – 4.
  4. ↑ Атанас Бучков. „Успешен опит в междутекстовостта“. – рец. в сп. „Тракия“, 1992, кн.1, с.45 – 47
  5. ↑ Рая Кунчева. „Клео Протохристова. Благозвучието на дисонанса“. – рец. в сп. „Българска книга“, 1992, кн.7, с.47 – 48
  6. ↑ Светлозар Игов. „Задълбоченост и широта на литературоведското мислене“. – рец. в сп. „Литература“, 1991, кн.1, с. 154 – 156
  7. ↑ Амелия Личева. „От справочника към огледалото“. – рец. във в. „Литературен форум“, бр. 37, 13 – 19.11.1996, с.2
  8. ↑ Юлиан Жилиев. „Съвършени изречения“. – рец. във в. „Култура“, бр. 47, 22. 11. 1996
  9. ↑ Светла Черпокова. „През огледалото в загадката… и по-нататък“. – рец. във в. „Пловдивски университет“, бр.18, 16.12.1996, с.9
  10. ↑ Светлозар Игов. „Загадката на огледалото“. – рец. във в. „Литературен форум“, бр.3, 22 – 28.1.1997, с.1 – 6 (Също и в: Св. Игов. Привечер. София: Българска сбирка, 1999, 273 – 282)
  11. ↑ Рая Кунчева. „Загадката на огледалото“. – рец. във в. „Век 21“, бр. 16, 1997, с. 14
  12. ↑ Лидия Денкова. „Световете на огледалната метафора“. – рец. в сп. „Език и литература“, кн. 3 – 4, 1997, с.163 – 164
  13. ↑ Диана Атанасова. „Огледални перспективи“. – рец. във в. „Литературен вестник“, бр.21, 18 – 24.06.1997, с. 9
  14. ↑ Иван Русков. „Книгата и чудото (Страница за една оформяща се традиция)“. – рец. в сп. „Страница“, кн.3, 1998, с.86 – 88.
  15. ↑ Амелия Личева, „За западноевропейската литература – по европейски“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2147), 15 септември 2000, с.2
  16. ↑ Юлия Николова, „Книгата… „няма край“, рец. Също и в Български език и литература, 2002, кн. 3 – 4, с.151 – 154.
  17. ↑ Мила Кръстева, „Огледалото в огледалните култури на света“, рец. в електронно списание LiterNet, 01.11.2005, № 11 (72)
  18. ↑ Амелия Личева, „Сред огледалата“, рец. във в. „Култура“, бр.5 (2355), 11 февруари 2005, с.2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Клео_Протохристова&oldid=12179595“.