Клеса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Клеса (на санскрит: क्लेश, kleśha IAST, пали kilesa








</noinclude>, прилепналост, вкопченост, и от тук етическите значения на нечистота и дори „отрова“ [1]) в Будизма е замъглено състояние на ума и което се проявява в нередни действия. Клеса обуславя омрачение на съзнанието, замърсяването му, афектирането му. Клеса се превежда в множество варианти като: страдание, болка, мъчение, огорчение; замърсяване, заразяване, оскверняване; деструктивни емоции; тревожни емоционални усещания; негативни емоции; отрови за ума и т.н.

В будистките традиции на Махаяна и Теравада трите клеси са невежество, привързаност и гняв са възприемани като причина за другите клеси, и са наричани трите отрови в Махаяна. Те се смятат за причина за цикличното пребиваване в самсара.

С това понятие са свързвани основно емоционалните реакции, които са резултат от възприемане на света от егоцентричното съзнание, като от този егоизъм произтича невежеството, пречещо света да бъде възприет в неговата истинска реалност.

Палийска литература[редактиране | edit source]

В палийския канон Сута Питака Килеса и свързаната с нея упакилеса са афективни пречки, препятствия към търсенето на директното знание (абхина) и към мъдростта (панна).

Махаяна литература[редактиране | edit source]

Традиционно, към него се отнасят така наречените Пет клеси (пет източника на страдание):

Според традицията на Махаяна клесите не бива да се изкореняват или унищожават, а трябва да се осъзнаят, трансформират и преобразуват в просветлено съзнание. За тантрите е важен следният ред на съответствие: пет клеси – пет скандхи – пет трансцедентални гносиса (мъдрости на Буда). В основа на претворяването на страстите и нагоните в мъдростта на Буда е будхатва – природата на Буда, която е собствената природа на психиката и на всички нейни състояния (чита-чайта) и която присъства във всеки, включително в най-неразвития психичен акт. Тибетската традиция Дзогчен нарича тази природа на съзнанието „съзнанийност“ за разлика от обикновената психика или ум. В китайско-далекоизточната традиция Чан (Дзен) тя се нарича „природа на Ума“ (син синь), която се разкрива в акта на „съзерцание на природата“ (кит. дзян син; яп. кенсьо). Нейната същност е чистият и недвойствен, отвъд субект-обектната дихотомия гносис (джняна; кит. чжи; тиб. ригпа или йешес).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Urgyen Sangharakshita, Sangharakshita, The Essential Sangharakshita: A Half Century of Writings from the Founder of the Friends of the Western Buddhist Order, Wisdom Publications Inc, 2009, стр. 52
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kleshas (Buddhism)“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.