Клеша

Клеша (на санскрит: क्लेश, kleśha ^IAST, пали kilesa, „бедствие“, „страдание“) – едно от фундаменталните понятия в будизма. Клеша обуславя омрачение на съзнанието, замърсяването му, афектирането му. С това понятие се свързва емоционалната окраска на възприемане на света от егоцентричното съзнание, пречещо му да възприеме света такъв, какъвто е в действителност.

Традиционно, към него се отнасят така наречените Пет клеши (пет източника на страдание):

• страст;
• агресия;
• невежество;
• гордост;
• завист.

Според традицията на Махаяна клешите не бива да се изкореняват или унищожават, а трябва да се осъзнават и трансформират, да се преобразуват в просветлено съзнание. За тантрите е важен следният ред на съответствие: пет клеши – пет скандхи – пет трансцедентални гносиса (мъдрости на Буда). В основа на претворяването на страстите и нагоните в мъдростта на Буда е будхатва – природата на Буда, която е собствената природа на психиката и на всички нейни състояния (чита-чайта) и която присъства във всеки, включително в най-неразвития психичен акт. Тибетската традиция Дзогчен нарича тази природа на съзнанието „съзнанийност“ за разлика от обикновената психика, или ум. В китайско-далекоизточната традиция Чан (Дзен) тя се нарича „природа на Ума“ (син синь), която се разкрива в акта на „съзерцание на природата“ (кит. дзян син; яп. кенсьо). Нейната същност е чистият и недвойствен, отвъд субект-обектната дихотомия гносис (джняна; кит. чжи; тиб. ригпа или йешес).