Климат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия

Валежи

Ситен дъжд · Дъжд  · Сняг
Скреж · Суграшица · Градушка
Роса · Слана · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха

 п  б  р 
Климатична карта
Изменение на климата за последните 160 години

Климатът (на гръцки: κλίμα (klimatos) — наклон[1])  е многогодишен статистически режим на времето, характерен за дадена местност в зависимост от географското и́ положение. Изучава се посредством дълготрайни измервания на метеорологичните елементи и определяне на тяхното средно състояние. Такива измервания са правени в продължение на повече от 250 години, и то не само на сушата, но и във високите части на атмосферата, както и океанските дълбочини. Събраните данни се използват, за да се определи средното състояние на многогодишния режим на времето. Следователно климатът представлява съвкупност от метеорологичните елементи, които характеризират средното състояние на атмосферата на дадено място. Климат се чете и по таблица, наречена климатограма.

Климатообразуващи фактори[редактиране | edit source]

Основните климатообразуващи фактори са слънчевата радиация, атмосферната циркулация и подстилащата повърхност.

Слънчева радиация[редактиране | edit source]

Средномесечна температура на повърхността на Земята за периода 1961–1990 г. Демонстрира изменението на климата според мястото и сезона. * Средномесечни валежи на повърхността на Земята за периода 1961–1990 г.

Слънчевата радиация е главен фактор за формиране на климата, тъй като топлинният ефект на радиацията определя в най-голяма степен неговия характер. Слънчевата радиация нагрява почвата и предметите, които от своя страна излъчват топлина и нагряват въздуха. Затоплянето, като фактор, зависи от продължителността и интензивността на слънчевата радиация.

Ъгълът на падане на слънчевите лъчи е различен за различните части на земното кълбо и зависи от географското разположение на територията спрямо екватора. Именно на екватора пряката слънчева радиация попада върху повърхността под ъгъл, близък до правия. С увеличаване на географската ширина, респективно на ъгъла, слънчевите лъчи преминават през по-дебела част от атмосферата, при което по-голяма част от тях се пречупват или отразяват.

Затоплянето, обаче, освен от ъгъла на падане на слънчевите лъчи, зависи и от подстилащата земна повърхност (релефа, водните басейни, растителността и т.н.). Ето защо подстилащата повърхност се явява също основен фактор, формиращ климата.

Атмосферна циркулация[редактиране | edit source]

Атмосферната циркулация се изявява като климатообразуващ фактор главно чрез постоянните и периодичните ветрове, чрез климатичното въздействие на циклоните и антициклоните. Тя е тясно свързана със слънчевата радиация и се обуславя от нея.

В отделни части на Земята, при сравнително еднакви природни условия, въздухът придобива специфични свойства, характерни за съответния регион. Такъв еднороден въздух, формиран над голяма територия, обикновено от няколко хиляди квадратни километра, се нарича въздушна маса. Известни са четири типа въздушни маси – екваториални, тропични, на умерените ширини и арктични (антарктични).

В зависимост от температурата на подстилащата повърхност, над която се намират или преминават, те са топли или студени. При среща на въздушни маси с различна температура и влажност става сблъсък помежду им, като допирната граница се нарича атмосферен фронт.

Различават се 3 вида атмосферни фронтове:

  • Топъл въздушен фронт – когато топли въздушни маси достигнат и опрат о студени. По-топлият въздух се надхлъзгва над студения, при което бавно изстива и в резултат на това става кондензация на водните пари. Образува се облачна покривка от слоест тип облаци, от които падат продължителни, напоителни валежи.
  • Студен въздушен фронт – когато студени въздушни маси опрат о топли. По-студеният въздух се подмушква под топлия и бързо го изтласква във височина. При това става кондензация на водните пари, образуват се облаци от кълбест тип, от които обикновено падат интензивни, краткотрайни валежи.
  • Оклюзионен въздушен фронт – когато става сливане на студени и топли въздушни маси.

Промените в разпределението на атмосферното налягане създават условия както за хоризонтално, така и за кръгово движение на въздушни маси. По този начин се образуват циклоните и антициклоните:

  • Циклонът е спираловидно възходящо движение на въздуха в посока от периферията към центъра на въздушната маса. Ветровете в циклона духат обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка – в Южното полукълбо. Циклоните обхващат обширни райони главно в умерените географски ширини. В диаметър те достигат до 1500 км, а във височина – 10–12 км. Времето е облачно, ветровито и с валежи.
  • Антициклонът представлява спираловидно низходящо движение на въздуха. Ето защо, ветровете духат от централната част на антициклона към неговата периферия. При наличието на антициклон времето е сравнително стабилно – през лятото горещо и през зимата студено. Антициклоните заемат площи с диаметър до 2000 кв.км.

Освен природните фактори, върху формирането на климата оказва известно влияние и стопанската дейност на хората.

Средна месечна температура[редактиране | edit source]

Средната месечна температура e средно аритметично от средните дневни температури за всички дни на месеца. Средните месечни температури за цялата година са важна характеристика за определяне и описване на климата на местности, територии и държави.

Класификация на климата[редактиране | edit source]

В съвременната климатология има няколко системи за групиране на местните климати в климатични зони. Те се разделят на две основни групи — генетични класификации, основаващи се на причините за климата, и емпирични класификации, вземащи под внимание проявленията на климата.

Класификация на Кьопен[редактиране | edit source]

Климатични зони, според класификацията на Кьопен

Класификацията на Кьопен, разработена първоначално от германския климатолог Владимир Кьопен през 1884 година и претърпяла няколко модификации след това, се основава на средните месечни и годишни температури и количества на валежите. В нейната основа е идеята, че местната флора най-добре отразява климатичните особености, поради което границите на получените климатични зони са сходни с тези на съответни фитогеографски области.

Климатичните зони в системата на Кьопен се означават с кодове, съдържащи от 2 до 4 букви, и се обединяват в 5 големи групи:

  • Група A (Af, Am, Aw) – тропичен климат
  • Група B (BWh, BWk, BSh, BSk) – сух климат
  • Група C (Csa, Csb, Cwa, Cwb, Cfa, Cfb, Cfc) – умерен климат
  • Група D (Dsa, Dsb, Dsc, Dsd, Dwa, Dwb, Dwc, Dwd, Dfa, Dfb, Dfc, Dfd) – континентален климат
  • Група E (ET, EH) – полярен климат

Класификация на Алисов[редактиране | edit source]

Климатични зони, според класификацията на Алисов

Климатичната класификация на Алисов е система, която се основава на глобалното движение на въздушните маси. При нея Земята е разделена на климатични пояси, в които климатичните особености са еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Климатичните пояси са широчинно зонирани, в израз на добре изразената закономерност в изменението на климата според географската ширина, независимо от голямото разнообразие на климата в отделните части на земята.

От екватора към всеки от двата полюса се очертават седем различни по ширина ивици със специфичен климат. Това са климатичните пояси на земята, а именно: един екваториален пояс и по два за съответните полукълба – субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен и полярен климатичен пояс.

Класификация на Берерон[редактиране | edit source]

Класификацията на Берерон се основава на свойствата и произхода на въздушните маси. Тя обединява климатите в групи, означавани с трибуквени кодове. Първата буква описва влажността на въздушните маси и може да бъде c за континентални (сухи) въздушни маси и m за морски (влажни) въздушни маси. Втората буква съответства на температурните характеристики на областта, от която произхождат въздушните маси: T за тропична област, P за полярна област, A за арктична или антарктична област, M за мусонна област, E за екваториална област и S за горните слоеве на атмосферата. Третата буква е свързана с устойчивостта на атмосферата: k за въздушни маси, по-студени от повърхността на земята под тях, и w за въздушни маси, по-топли от повърхността.[2] Подобна класификация на въздушните маси се използва при прогнозиране на времето от 50-те години на 20 век, но започва да намира приложение и в климатологията след 1973 година.[3]

На системата на Берерон се базира Пространствената синоптична класификационна система (SSC), която включва шест климатични категории: сух полярен (подобен на cP), сух умерен (подобен на cS), сух тропичен (подобен на cT), влажен полярен (подобен на mP), влажен умерен (междинен между mP и mT) и влажен тропичен (подобен на mT, mM и mE).[4]

Класификация на Торнтуейт[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Древните гърци свързвали климатичните различия с наклона на слънчевите лъчи към земната повърхност.
  2. Airmass Classification. // Glossary of Meteorology. American Meteorological Society.
  3. Schwartz, M.D.. Detecting Structural Climate Change: An Air Mass-Based Approach in the North Central United States, 1958-1992. // Annals of the Association of American Geographers 85 (3). 1995. DOI:10.1111/j.1467-8306.1995.tb01812.x. с. 553–568.
  4. Robert E. Davis, L. Sitka, D. M. Hondula, S. Gawtry, D. Knight, T. Lee, and J. Stenger. J1.10 A preliminary back-trajectory and air mass climatology for the Shenandoah Valley (Formerly J3.16 for Applied Climatology). Retrieved on 2008-05-21.

Вижте още[редактиране | edit source]

Препратка към УикиНовини[редактиране | edit source]