Климент Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Климент Кръстев
български офицер

Званиеполковник
Години на служба1887 – 1945
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командвания4-та др. от 43 пп (БВ)
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
РодстваЖенен за Ката Порожанова, дъщеря на Фроса Порожанова – революцоионерка от Кюстендил

Климент Кръстев Кръстев е български офицер (полковник), командир на 4-та дружина от 43-ти пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913). Използва псевдонима Имарет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Климент Кръстев е роден на 2 ноември 1868 година в Охрид. През 1887 година завършва Военното училище в София и на 7 ноември 1887 г. е произведен в чин подпоручик. Служи в 13-и пехотен рилски, 32-ри пехотен загорски и 9-и пехотен пловдивски полк.[2] На 7 ноември 1890 година е произведен в чин поручик, а на 2 август 1896 в чин капитан.

През 1898 година капитан Кръстев е командир на рота в 12-и пехотен балкански полк, а на 31 декември 1906 е произведен в чин майор. В навечерието на Балканската война майор Кръстев е командир на дружина в 32-ри загорски полк. Той е един от възобновителите на Българските освободителни братства сред офицерите от полка. На 22 септември, само няколко дена след обявяването на мобилизацията на българската армия, Климент Кръстев е произведен в чин подполковник.

В годините 1910 – 1912 година подполковник Кръстев заедно с подполковник Александър Протогеров, майор Петър Дървингов и майор Борис Дрангов застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.[3]

През Балканската война (1912 – 1913) подполковник Кръстев командва 4-та дружина от 43-ти пехотен полк. Дружината се състои предимно от войници от Поповска околия, основно от село Садина, но също така и от селата Опака, Омур бей и Паламарца), с незначителни попълнения от Търговищка околия. На 16 октомври 1912 година дружината осъществява първия пробив в турската отбрана по линията Люлебургас – Бунархисар при Караагач. Успява да премине Караагачдере и да се укрепи заедно с други размесени войнишки групи от 7-и преславски, 19-и шуменски, 43-ти и 44-ти полк в заетите турски позиции. Подполковник Кръстев ръководи атаката и задържането на позицията. Дружината участва и в сражението за превземането на Лозенград при Ескиполос – Петра.

След атаката на Чаталджа, дружината, като част от 3-та бригада на 4-та преславска дивизия участва в превземането на Одринската крепост. По време на примирието подполковник Кръстев е част от комисията за определяне на границата с Османската империя.

По време на Междусъюзническата война (1913) две дружини от бригадата са оставени като гарнизонни в Одрин, едната от които е дружината на подполковник Кръстев. По-късно, по време на Първата световна война на 28 август 1916 година е произведен в чин полковник.

След войната полковник Кръстев е съратник на лидера на ВМРО и негов съгражданин генерал Протогеров.[4][5]

През 1945 година полковник Климент Кръстев е уволнен от армията.

Датата на смъртта му е неизвестна. Погребан е в София.[6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 146.
  3. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 242.
  4. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  5. Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929.
  6. Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.