Клисали
| Клисали Προφήτης | |
| — село — | |
  Клисали  Клисали  Клисали | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Надм. височина | 47 m |
| Население | 1010 души (2001) |
Клисали или Клисели (на гръцки: Προφήτης, Профитис, до 1926 година Κλέπε, Клепе[1]) е село в Гърция, част от дем Бешичко езеро (Волви) в област Централна Македония с 1010 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Стефанина е разположено между Лъгадинското (Корония) и Бешичкото езеро (Волви).
История[редактиране | редактиране на кода]
На северозапад от селото, в местността Алепотрипес са открити раннохристиянски гробове.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато за първи път в османски регистър от 1527 година като Килисели.[3] В регистър от 1691 година името на селото е Клисали и то е включено в християнските села, принадлежащи към хаса Лъгадина, известни като Хасия или Хасиохория. В XVII – XVIII век селото има 55 християнски къщи и само една мюсюлманска.[2]
В XIX век Клисали е българско село в Лъгадинска каза в процес на окончателно погърчване. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Клисели (Klisely) живеят 378 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Клисали (Klisali) е показано като село с 63 домакинства и 296 жители българи.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Клисели живеят 450 гърци християни.[6]
В началото на века селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Клисали (Klissali) има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище с 1 учител и 4 ученици.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година Клисали попада в Гърция. В 1913 година селото (Κλείσελι) има 590 жители.[9] В 1922 година след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в селото са настанени гърци бежанци. В 1926 година е прекръстено на Профитис, в превод Пророк. Според преброяването от 1928 година Клисали е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства с 10 души бежанци.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Клисали
Апостолос Спиру (Απόστολος Σπύρου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[11]- Евангелос Зервос (Ευάγγελος Ζερβός), гръцки андартски деец, агент от трети ред, укрива андарти, заради което по-късно е арестуван[11]
- Пасхалис Цукалас (Πασχάλης Τσουκαλάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред, укрива андарти и припаси и действа като куриер, по-късно е арестуван[11]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Официален сайт на дем Бешичко езеро
- Стоиловъ, А. П. Излетъ по нашата диалектология // Българска сбирка XVII (IV). София, 1 април 1910. с. 217 – 224. Разказ за посещение на Антон Попстоилов в село Клисали
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXIV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154 – 155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
