Клисура (дем Костур)
Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.
  КлисураΚλεισούρα |
|
 Поглед към Клисура |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Клисура
Клисура на картата на Гърция
|
|
 Клисура
Клисура на картата на дем Костур и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Пополе |
| Население | 559 (2001) |
| Надм. височина | 986 m |
| Пощ. код | 520 53 |
| Тел. код | 24670-95 |
Клисура или Влахоклисура (на гръцки: Κλεισούρα или Βλαχοκλεισούρα) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, в дем Костур. Селото традиционно е с арумънско население. Според преброяването от 2001 година Клисура има 559 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Клисура е разположено високо в северните склонове на планината Мурик в прохода между нея и Вич, свързващ Костурско с Леринско и Кайлярско.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
Градчето се е основано в 15 век при сливането на пет влашки селища - Котори ди Язия, Агру ал Кяку, Череши, Карджа и Гюра.[1] В османски данъчни регистри от 1481 година Клисура е посочено като село със 76 семейства - около 500 жители. В една приписка на костурския свещеник Папаргириос се споменава клисурчанина Маркос Петрос Маркулис, който в 1598 година пострадва за вярата в Хрупища и тялото му е хвърлено в Бистрица. Османският пътешественик Евлия Челеби описва града в 1661 година. Около 1700 година в Клисура е отворено първото училище, а по-късно през 18 век са отворени още три, включително прогимназиално. В 1866 година основното училище на Клисура изгаря заедно с библиотека от 2000 тома.
Братята Зафира подпомагат финансово Ригас Велестинлис, трима клисурчани са членове на „Филики Етерия“, а по време на Гръцката революция манастирът Света Богородица дава убежище на негушкия въстаник Заферакис Теодосиу.
В края на 19 век Клисура е голяма процъфтяваща влашка паланка, център на самостоятелна нахия в Костурска каза. Градчето се препитава предимно с търговия, кираджийство и скотовъдство. А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique") в 1878 година пише, че в Клисура живеят 7000 гърци.[2]
През втората половина на 19 век в градчето се установява Апостол Маргарит и в 1868 година отваря първото училище с преповадане на арумънски - Основно училище на Влахоклисура (Scoala Primara din Vlaho-Clisura) и с това в градчето се загнездва румънската пропаганда. В края на 19 и началото на 20 век борбата между прорумънската и прогръцката партия се изостря. В отговор на прорумънските действия са образувани три гръцки силогоса - „Омония“, „Пророк Илия“ и „Свети Маркос“.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Клисура (Klissoura) е посочено като градче с 1 000 домакинства и 3 100 жители власи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Клисура:
| „ | Оттук [Бобища] нагоре на юг, на два часа и половина разстояние по скалист планински път се намира градчето Клисура, населено само от куцовласи. От него са излезли много учени и богати хора, но днес е в бедност. Къщите в него са едва 650, а лятото живеят до 760 семейства... В Клисура има около 60-70 магазина и 2 хана, тъй като е на пътя... от Костур към Солун. Има две големи църкви - „Свети Димитър“ в Долната махала и „Свети Николай“ в Горната. Тук стават и два пазара. Някои жители на това градче водят голяма търговия с европейските градове и даже имат собствени складове и кантори. Данъкът им е 35000 пиастри.[4] | “ |
Атанас Шопов посещава Клисура и в 1893 година пише:
| „ | Къщята му са все каменни, красиви, високи, каквито са рядко и във вилаетските градове... Клисура е чисто влашки градец и за това местното българско население я нарича „Влашка Клисура“. Жителите са чистокръвни власи, но чувствата са повече гръцки. От няколко години насам е започнало да се възражда чувството на влашката народност, но то строго и с всякакви мерки е преследва от гръцкото духовенство. Известна част от клисурските власи е изявила желание да се учи и моли на езика си и да се развива в народността си, но непреодолими препятствия среща от страна на гръцките силогоси.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Клисура има 3 400 жители власи.[6]
На 22 юли 1903 година Клисура е освободена от българските въстаници по време на Илинденското въстание. Според сведения в румънската преса четниците са посрещнати приятелски с възгласи „Добро дошли, добро дошли! Ула!“, а два дни по-късно местните девойки научават и започват да пеят български песни[7]. След въстанието в Клисура Георгиос Цондос (капитан Вардас) образува в Клисура комитет на Гръцката въоръжена пропаганда, начело с Андреас Панайотопулос и Димитрис Станкас (капитан Мизас).
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Клисура има 4 800 власи и в селото работи гръцко училище.[8] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Клисура има около 1000 къщи власи-цинцари.[9]
Гръцки статистики от 1905 година показват Клисура като градец с 3 700 жители гърци и 100 власи.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Влахо-Клисура преди Балканската война има 900 български къщи.[11]
Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година власите в града са 515 семейства, от които патриаршистки 500 и 15 „румънеещи се“.[12]
При избухването на Балканска война в 1912 година двама души от Клисура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
[редактиране] В Гърция
През войната градчето е окупирано от гръцки части, като преди това на 2 ноември 1912 е изгорена от османците - от 700 къщи оцеляват 300. Изгорена е и църквата „Свети Николай“. Клисура остава в Гърция след Междусъюзническата война. Започва постепенна миграция към градовете, Румъния и отвъд океана, която силно сваля числото на жителите на градчето.
По време на Втората световна война партизани на ЕЛАС убиват трима германски войници и за отмъщение на 5 април 1944 година селото е изгорено от германците - убити са 246 души, а 160 къщи са изгорени. В 1945 година в градчето има 1 300 жители, от които 1 250 „с гръцко национално съзнание“ и 50 „румънеещи се“. По-късно Клисура пострадва и в Гражданската война.
В 1994 година Клисура става център на дем, в който освен селото влиза единствено манастирът „Света Богородица“. В 2011 година дем Клисура е слят с дем Костур.
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 3 200 жители
- 1920 - 1 477 жители
- 1928 - 1 346 жители
- 1940 - 1 194 жители
- 1951 - 750 жители
- 1961 - 668 жители
- 1971 - 504 жители
- 1981 - 508 жители
- 1991 - 583 жители
[редактиране] Личности
- Родени в Клисура
Александрос Георгиадис, гръцки андартски деец- Андреас Панайотопулос, гръцки андартски деец
Аргир Костов (1869 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Струмишка чета, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[14]- Васил Влахов (1877 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Десета прилепска дружина[15]
- Георгиос (Гакис) Наслас (Γεώργιος, Γάκης Νάσλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, убит от българи в 1905 година[16]
- Георгиос Кяндос (Γεώργιος Κιάντος), гръцки андартски деец, учител, агент от ІІ ред, подпомогнал мисията на Павлос Мелас, Александрос Кондулис, Георгиос Колокотронис и Анастасиос Папулас в 1904 година[16]
- Георгиос Пацас (Γεώργιος Πάτσας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, член на гръцкия комитет в Клисура и агент на битолското гръцко консулство[17]
- Георгиос Пацас (Γεώργιος Πάτσας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[17]
- Георгиос Сявас (Γεώργιος Σιάββας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[17]
- Георгиос Тотас или Цициос (Γεώργιος Τόττας, Τσίτσιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред от 1904 година, куриер, убит от българи в Зелениче в 1906 година[17]
- Димитриос Дарварис (1757 - 1823), гръцки филолог
- Димитриос Панайотопулос (Δημήτριος Παναγιωτόπουλος), гръцки андартски деец, четник[17]
- Димитриос Папапетрос (Δημήτριος Παπαπέτρος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[17]
- Димитриос Станкас, гръцки андартски деец
-
Джордже Вучо (1854 - 1909), търговец, починал в Белград[18] - Йоанис Каделкос (Ιωάννης Καδέλκος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, убит през ноември 1905 година в Айтос от войводата Пандо (вероятно Сидов или Кляшев)[16]
- Йоанис Пациос (Ιωάννης Πάτσιος), гръцки андартски деец, четник на Андреас Панайотопулос, убит при Турие в 1906 година[17]
-
Йон Фоти (1887 - 1946), арумънски/румънски писател и преводач - Константин С. Антула (1819 - 1886), търговец, народен представител, починал в Белград[19]
- Константинос Кокотас (Κωνσταντίνος Κόκοτας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[16]
- Константинос Панайотопулос (Κωνσταντίνος Παναγιωτόπουλος), гръцки андартски деец, четник на Телос Агапинос (Аграс) от 1905 до 1906 година, след смъртта му е четник на Николаос Думбиотис (Аминдас)[17]
- Константинос Сарифас (Κωνσταντίνος Σαρίφας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[17]
- Марку Беза (1882 - 1949), румънски писател и дипломат
- Петрос Цолакис (Πέτρος Τσολάκης), гръцки андартски деец, четник на Георгиос Цондос, убит в Олищкия манастир[17]
- Петрос Фанопулос (Πέτρος Φανόπουλος), гръцки андартски деец, четник на Андреас Панайотопулос, убит в 1909 година при сблъсък с турци[17]
- Починали в Клисура
- Георгиос Сейменис (Γεώργιος Σεϊμένης, 1881 - 1903), гръцки андартски капитан
[редактиране] Литература
- Ιω. Παπαδριανός, Οι Έλληνες απόδημοι στις Γιουγκοσλαβικές χώρες (18ος - 20ος αι.), Θεσσαλονίκη 1993.
- Μιχ. Κ. Παπαμιχαήλ, Κλεισούρα Δυτικής Μακεδονίας, ακμή – πολιτισμός – αγώνες – θυσίαι – ιστορία – ηθογραφία – λαογραφία (η παλαιά Κλεισούρα από αρχαίων χρόνων μέχρι του 1913), ά.τ. 1972.
- Νικ. Δ. Σιώκης, «Το έθιμο του Αη - Γιάννη του Κλήδονα ( Γκαλιάτα ) στην Κλεισούρα» εφημ. Κλεισούρα, φ. 83, Ιούλιος 1995 και φ. 119, Μάιος 1999.
- Νικ. Δ. Σιώκης, «Η Μεγάλη Παναγιά στην Κλεισούρα», εφημ. Κλεισούρα, περ. Γ΄, έτος 15ο, φ. 140 (Αύγουστος-Σεπτέμβριος 2001).
- Νικ. Δ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των Ιερών Ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς, έκδοση Συλλόγου των Απανταχού Κλεισουριέων «Ο Άγιος Μάρκος», Θεσσαλονίκη 2001.
- Νικ. Δ. Σιώκης, «Τα Αργκουτσιάρια στην Κλεισούρα Καστοριάς», Πρακτικά του 16ου Διεθνούς Συνεδρίου για την Έρευνα του Χορού «Ο χορός ως άυλη κληρονομιά», Κέρκυρα 30 Οκτωβρίου – 3 Νοεμβρίου 2002, Ίδρυμα Δώρα Στράτου & Διεθνής Οργάνωση Λαϊκής Τέχνης, Αθήνα 2002, 339-348.
- Νικ. Δ. Σιώκης, «Άγνωστες προσωπικότητες από την Κλεισούρα Καστοριάς», περ. Ελιμειακά, έτος 23ο, τεύχ. 53, Δεκέμβριος 2004, 171-182.
- Νικ. Δ. Σιώκης, «Δημήτριος Ν. Δάρβαρης (1757, Κλεισούρα Δυτ. Μακεδονίας – 1823, Βιέννη)–Βιβλιογραφικό Σχεδίασμα», περ. Δυτικομακεδονικά Γράμματα, έτος ΙΕ΄ (Κοζάνη 2004), 279-298.
- Νικ. Δ. Σιώκης, «Ο Τρανός Χορός και το δρώμενο του Βαλμά στην Κλεισούρα Καστοριάς. Η μαρτυρία του Αριστοτέλη Βαλαωρίτη περί του Βαλμά στα 1878», περ. Ηπειρωτική Εταιρεία, τεύχ. 287, Ιούλιος – Αύγουστος 2004, 294-301.
- Νικ. Δ. Σιώκης, «Χρονικό της σφαγής της 5ης Απριλίου 1944 στην Κλεισούρα Καστοριάς», περ. Φίλιππος, τεύχ. 47, Απρίλιος – Ιούνιος 2005, 16-19.
- Νικ. Σιώκης, Δημ. Παράσχος, Οι Βλάχοι του Μουρικίου και του Σινιάτσικου, Θεσσαλονίκη 2001.
- Αρ. Ι. Τζιώγος, Συνοπτική ιστορία της Κλεισούρας Δυτικής Μακεδονίας και το ιστορικόν αυτής μνημείον της χριστιανωσύνης της Ιεράς Μονής Παναγίας - Γεννήσεως της Θεοτόκου, Θεσσαλονίκη 1962.
- Γ. Τρύπης, Κλεισούρα, Φλώρινα ά.χ..
- Βακουφάρης, Περικλής, "Ο Κώδικας της κοινότητας Κλεισούρας, 1868-1880", Έκδοση Συλλόγου απανταχού Κλεισουριέων ο "Άγιος Μάρκος" 2, Θεσσαλονίκη 1996.
- Τζιώγος, Αριστοτέλης Ι., "Συνοπτική ιστορία της Κλεισούρας Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1961.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Официален сайт на Дем Клисура
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. СПб, 1889, стр. 143-144.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 236 - 238.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
- ↑ Македонски преглед, XXVI, 2003, бр.2, стр.50
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kleisoura.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
- ↑ Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηράς καταστάσεως, έκδοση Πατριαρχικού Τυπογραφείου, Κωνσταντινούπολις 1906.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 370.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 129.
- ↑ а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 81.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 82.
- ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 61.
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 23.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
