Клифърд Гиърц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клифърд Гиърц
американски антрополог и социолог
Роден: 23 август 1926
Сан Франциско
Починал: 30 октомври 2006 г. (на 80 г.)
Филаделфия

Клифърд Джеймс Гиърц (на английски: Clifford James Geertz, р. 23 август 1926, Сан Франциско, п. 30 октомври 2006, Филаделфия) e американски антрополог и социолог, баща на интерпретативната антропология. Почетен професор в Центъра за академични изследвания в Принстън до самата си смърт.

Биография[редактиране | edit source]

В последните години на Втората световна война служи във флота на САЩ (1943–45). Бакалавърска степен получава в колежа „Антиох“ (1950). Защитава докторат по социална антропология в Харвардския универитет (1956), след което работи в няколко различни висши учебни заведения, преди да стане член на академичния състав на Чикагския универитет (1960–70). Става професор по социални науки в Центъра за академични изследвания към Принстънския университет (1970–2000), след което е обявен за почетен професор.

Първата му съпруга е антроположката Хилдред Гиърц. Антроположка е и втората му съпруга – Карен Блу.

Клифърд Гиърц умира поради усложнения след сърдечна операция на 30 октомври 2006.[1]

Идеи и творчество[редактиране | edit source]

Основните трудове на Гиърц са посветени на традиционните религии и култури на юго-източна Азия и северна Африка, на елементите от традицията в съвременния свят. Участва в проекти на Едуард Шилс и Толкът Парсънс, един от преподавателите му в Харвард. Близък е до структурния функционализъм в изучаването на обществата и религиозните системи (Робърт Бела и др.). Във фокуса на изследванията си поставя символните аспекти на колективни дейности като обичаите, ритуалите, празниците в тяхната връзка с общите възгледи на хората за света и специфичното им „етическо“ отношение към света. Гирц се превръща в основател на „символическата“ или „интерпретативната“ антропология, налагаща в полето на антропологията категории на херменевтиката и аналитичната философия на езика.

Популярност му носи една серия от студии с обобщаващ характер: „Религията като културна система“, „Идеологията като културна система“, „Изкуството като културна система“ и „Здравият разум като културна система“.

Влияние и признание[редактиране | edit source]

Трудовете му в резултат от полеви изследвания – монографията върху боя с петли на о. Бали („Дълбинната игра“), статията „Личността, времето и поведението на Бали“ и други – се превръщат в научна класика.

Гиърц оказва влияние върху социалните науки от края на XX век, върху целия кръг от дисциплини, изследващи културата (на английски: cultural studies), но едно течение в историята на културата и литературата го обявява дори за свой вдъхновител – това е Новият историцизъм с лидер Стивън Грийнблат.

Гиърц е носител на Националната награда за критика (1989) за книгата „Трудове и живот: Антропологът като автор“.

Книгите му са преведени на много езици, включително турски и китайски.

Почетен доктор е на 15 колежа и университета, сред които Харвардския университет, Чикагския университет и университета в Кеймбридж.

Носител е на Наградата на Асоциацията за изследвания на Азия (на английски: Association for Asian Studies (AAS)) за изключителен принос в изследването на културата на Азия (1987). [2]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Religion of Java (Религията на о. Ява). Glencoe: Free Press, 1960.
  • Agricultural Involution: The Process of Agricultural Change in Indonesia (Обратен завой в земеделието: Процесът на промяна в земеделието в Индонезия). Berkeley: University of California Press, 1963.
  • Old Societies and New States: The Quest for Modernity in Asia and Africa (Стари общества и нови държави: Стремежът към модерност в Азия и Африка). New York: Free Press of Glencoe, 1963. (редактор)
  • Peddlers and Princes: Social Change and Economic Modernization in Two Indonesian Towns (Амбулантни търговци и принцове: Социална промяна и икономическа модернизация в два индонезийска града). Chicago: University of Chicago Press, 1963.
  • The Social History of an Indonesian Town (Социална история на един индонезийски град). Cambridge: MIT Press, 1965.
  • „Modernization in a Muslim Society: The Indonesian Case“ (Модернизацията в мюсюлманското общество: Индонезийският случай). – В: Robert O. Tilman (ed), Man, State, and Society in Contemporary South East Asia. London: Pall Mall, 1965, р. 201-211.
  • Person, Time, and Conduct in Bali: An Essay in Cultural Analysis (Личност, време и поведение в Бали: Есе по културен анализ). Southeast Asia Program, Cultural Report Series. New Haven: Yale University, 1966.
  • „Religion as a Cultural System“ (Религията като културна система). – В: Anthropological Approaches to the Study of Religion. Ed. Michael Banton. ASA Monographs, 3. London: Tavistock Publications, 1966, pp. 1–46.
  • Islam Observed: Religious Development in Morocco and Indonesia (Ислямът на фокус: Развитието на религията в Мароко и Индонезия). Chicago: University of Chicago Press, 1968, 136 pp.
  • „Deep Play: Notes on the Balinese Cockfight“ (Дълбинната игра: Бележки върху боя с петли на о. Бали). – В: Daedalus, 1972, 101(1 Winter).
  • The Interpretation of Cultures: Selected Essays (Интерпретацията на културите: Избрани есета). New York: Basic, 1973.
    • „Thick Description: Toward an Interpretive Theory of Culture“ (Плътното описание: Към една интерпретативна теория на културата). – В: The Interpretation of Cultures: Selected Essays. New York: Basic Books, pp 3–30.
  • Kinship in Bali (Родствените отношения на о. Бали), University Of Chicago Press 1978. (със съавтор Хилдред Гиърц)
  • „From the Native's Point of View“ (От гледна точка на диваците). – В: Meaning in Anthropology. Eds. Keith H. Basso and Henry A. Selby, Albuquerque: University of New Mexico Press, 1976, pp. 221–237.
  • „Found in Translation: On the Social History of the Moral Imagination“ (Открито в превода: Върху социалната история на моралното въображение). – В: Georgia Review, 1977, 31(4 Winter):788-810.
  • Meaning and Order in Moroccan Society: Three Essays in Cultural Analysis (Значение и порядък в мароканското общество: Три есета по културален анализ). Cambridge: Cambridge University Press, 1979. (заедно с Хилдред Гиърц и Лоурънс Роузън) Студията на Клифърд Гиърц в сборника е „Suq: The Bazaar Economy in Sefrou“, pp. 123–225.
  • Negara: The Theatre State in Nineteenth-Century Bali (Негара: Държавният театър в Бали през 19. век). Princeton: Princeton University Press, 1980.
  • Local Knowledge: Further Essays in Interpretive Anthropology (Локалното познание: Следващи есета по интерпретативна антропология). New York: Basic Books, 1983.
  • „Anti-Anti-Relativism. 1983 Distinguished Lecture“ (Анти-анти-релативизмът). – В: American Anthropologist, 1984 vol. 86, no. 2, 263-278.
  • „The Uses of Diversity“ (Употреби на разнообразието). – В: Tanner Lectures on Human Values, Vol. 7. Ed. Sterling M. McMurrin. Cambridge and Salt Lake City: Cambridge University Press and University of Utah Press, 1986, pp. 251–275.
  • Works and Lives: The Anthropologist as Author (Творби и живот: Антропологът като автор). Stanford: Stanford University Press, 1988.

Сборникът включва четири студии:

  • „The World in a Text: How to Read Tristes Tropiques“ (Светът в текст: Как да четем „Тъжни тропици“) (pp. 25–48).
  • „Slide Show: Evans-Pritchard's African Transparencies“ (Слайдшоу: Диапозитивите на Еванс-Притчард от Африка) (pp. 49–72).
  • „I-Witnessing: Malinowski's Children“ (Свидетелстване в първо лице: Децата на Малиновски) (pp. 73–101).
  • „Us/not-Us: Benedict's Travels“ (Наши/Ненаши: Експедициите на Бенедикт) (pp. 102–128).
  • „History and Anthropology“ (История и антропология). – В: New Literary History, 1990, 21 (2 Winter): 321-335.
  • „Local Knowledge“ and Its Limits: Some Obiter Dicta“ („Локалното познание“ и неговите граници: ). – В: Yale Journal of Criticism, 1992, 5 (2): 129-135.
  • „Ethnic Conflict“: Three Alternative Terms“ („Етническият конфликт“: Три алтернативни понятия). – в: Common Knowledge, 1993, 2(3 Winter): 54-65.
  • After the Fact: Two Countries, Four Decades, One Anthropologist (След фактите: Две държави, четири десетилетия, един антрополог). The Jerusalem-Harvard Lectures. Cambridge and London: Harvard University Press, 1995.
  • Available Light: Anthropological Reflections on Philosophical Topics (Наличната светлина: Антропологическа рефлексия върху философски теми). Princeton: Princeton University Press, 2000.
  • „An inconstant profession: The anthropological life in interesting times“ (Непостоянна професия: Животът на антрополога в интересни времена), Annual Review of Anthropology, 2002, vol. 31, pp. 1–19
  • Life Among the Anthros and Other Essays (Живот сред антросите и други есета). edited by Fred Inglis. Princeton University Press, 2010, 272 p.

На български[редактиране | edit source]

  • „Интерпретация на културите“ (превод Мария Кръстева). – В: Идеи в културологията, т.I, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1990, с.526-557.
  • „Здравият разум като културна система“. - Б: АВС на етнологията, т.2, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, с.485-501
  • „Интелигентният дивак: върху работата на Клод Леви-Строс“ (превод Юлия Йорданова). – В: сп. Летература, 2000, кн. 23, с.3-10.
  • „Дълбока игра: бележки върху боя с петли на остров Бали“ (превод Даниела Колева). – В: В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология, съст. Борис Николов и Румен Даскалов, София: ЛИК, 2000. с 133-176
  • „От гледната точка на местния човек“: за природата на атропологическото разбиране“ (превод Даниела Колева). – В: В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология, съст. Борис Николов и Румен Даскалов, София: ЛИК, 2000. с 177-193
  • „Смесените жанрове: преобразуванията на социалната мисъл“ (превод Гергана Попова). – В: сп. Nota Bene, № 17 (2010): Вавилон

Литература[редактиране | edit source]

  • Цвете Лазова, „Клифърд Гиърц или „за природата на антропологическото разбиране“. – В: Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. т.1, съст. Магдалена Елчинова и Цвете Лазова. София: Нов български университет, 2004.
  • ((de)) Gottowik V. Konstruktionen des Anderen: Clifford Geertz und die Krise der ethnographischen Repräsentation. Berlin: Dietrich Reimer, 1997.
  • ((de)) Fröhlich G., Mörth I. Symbolische Anthropologie der Moderne: Kulturanalysen nach Clifford Geertz. Frankfurt; New York: Campus, 1998.
  • ((de)) Ellrich L. Verschriebene Fremdheit: die Ethnographie kultureller Brüche bei Clifford Geertz und Stephen Greenblatt. Frankfurt am Main; New York: Campus, 1999.
  • ((en)) Inglis F. Clifford Geertz: culture, custom, and ethics. Cambridge, UK; Malden, MA: Polity Press, 2000.
  • ((de)) Wiechens P. Das prinzip Überschreitung: Clifford Geertz und die Konstitution der Interpretativen Anthropologie. Münster: Westfälische Wilhelms-Universität, 2000.
  • ((en)) Clifford Geertz by his colleagues. Richard A. Shweder, Byron Good, eds. Chicago: University of Chicago Press, 2005.
  • ((en)) Kumoll K. From the native’s point of view“?: kulturelle Globalisierung nach Clifford Geertz und Pierre Bourdieu. Bielefeld: Transcript, 2005.
  • ((en)) Alexander, J.C. - Smith, P. - Norton, M. eds. Interpreting Clifford Geertz: Cultural Investigation in the Social Sciences. New York: Palgrave Macmillan, 2011.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Anthropologist Biographies – Geertz
  2. Association for Asian Studies (AAS), 1987 Award for Distinguished Contributions to Asian Studies

Външни препратки[редактиране | edit source]