Клод Адриан Хелвеций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клод Адриан Хелвеций
френски философ
Клод Адриан Хелвеций 
Роден: 26 януари 1715
Париж, Франция
Починал: 26 декември 1771
Воре, Франция

Клод Адриан Хелвеций е френски философ-просветител, един от идеолозите на Френската революция.

Роден е в Париж на 26 януари 1715 г. в семейство на придворни лекари. На 12 години постъпва в йезуитския колеж Луи Льо Гранд, най-доброто училище, даващо класическо образование.

Там се запознава със съчинението "Опит върху човешкия разум" на Джон Лок, което оказва влияние върху неговия материализъм. Основа на философията на Хелвеций образува сенсуализъмът на Лок, от който били изключени идеалистическите елементи. Обективно съществуващата материя според Хелвеций се познава с помощта на усещанията. За оръдие на познанието Хелвеций смятал паметта, която определял като “продължаващо, но отслабено усещане.” Разглеждайки опростено мисленето, Хелвеций разбирал под него само комбиниране на усещанията. Той подчертавал ролята на обществената среда за възпитанието на човешкия характер и с това обосновал необходимостта да се заменят феодалните отношения с капиталистически. Обаче определяща роля в общественото развитие според Хелвеций играят човешкото съзнание и страстта.

Дълбока характеристика на възгледите на Хелвеций е дадена от Маркс: ”Сетивните впечатления, себелюбието, наслаждението и добре разбраният личен интерес образуват основата на всеки морал. Природното равенство на човешките умствени способности, единството между успехът на разума и успехите на промишлеността, природната доброта на човека, всемогъществото на възпитанието са главните моменти на неговата система”. Признаването от Хелвеций на решаващата роля на средата за формирането на човека,неговата идея за хармоничното съчетаване на личните и обществените интереси, идеята за равенството на умствените способности, изиграли голяма роля за подготовката на утопичния социализъм.

След завършването си служи в Каяен като помощник на своя дядо, събирач на данъци. Пише стихове, но оставя тази дейност през 1740-те години, като изключение е поемата “ Щастие”, издадена посмъртно през 1772 г. Към нея Хелвеций се връща в последните месеци от своя живот.

В младежка възраст Хелвеций взима решение да последва стъпките на скептика Фонтинело (който гледа с недоверие, съмнение към всичко), от съчиненията на когото черпи сведения за идеите на Хопс, Лок, Монтескю и Волтер. Това му дава тласък в литературния свят.

През 1738 г., когато е на 23 години, е назначен за главен събирач на данъци, благодарение на влиянието на своя баща. Изпълнява своята работа много прецизно, за което е възнаграден-натрупва огромно състояние от тази работа. След женитбата си той оставя този пост. Хелвеций и съпругата му Анна Катрин дю Линвил д’Отрикур прекарват времето си замък във Воре, близо до Ремалара или в своето парижко жилище Сент Анн. Във Воре, Хелвеций организирал богати угощения и се смятал за радушен хазяйн, а в Париж неговият салон станал място за свободномислещите. Влязал в кръжока на Дидро и Холбах.

През 1784 г. Хелвеций посещава Англия,а на следващата година по покана на Фридрих II отива и в Прусия. През 1766 г. Хелвеций заедно с астронома Лаландом основава Масонската ложа (местен клон от масонската организация) на науките, в която впоследствие се обединяват най-известните учени на онова време. През 1769 г. завършва труда си “За човека, неговите умствени способности и възпотание”. Публикуван е посмъртно през 1772 г.

Средата на 18 век е част от епоха на изобретатели и полемици, писатели като Русо, Монтескьо, Волтер, Ламентри, които критически анализирали обществения порядък. Към трактата по философия и изследванията на механизма на съзнанието Хелвеций добавя своя труд “За ума”, който е забранен от Сорбоната. Издава се заповед за изгарянето му.

Главните моменти от етиката на Хелвеций:

  • Единственият мотив за всички човешки постъпки се явява егоистичният интерес.
  • Егоизмът като първичен фактор в постъпките дори от чисто морално естество.
  • Критерият за моралността на постъпките е нейната полезност за обществото.
  • Законодателството и възпитанието служат за привеждане в хармония на възнаграждение и наказание, индивидуален егоизъм и обществено благо.

Въпреки че този трактат бил осъден от Папа Климент XIII, Парижкия парламент и теологическия факултет към Сорбоната, той остава кодекс на френския морал в продължение на 50 години. Като главна своя задача Хелвеций вижда това да убеди законодателите и деятелите на образованието, че съществуването на гении, добродетели и таланти, зависи не просто от различията на сетивните органи, а е в следствие от образованието. А то зависи от характера на законите и от формата на държавното управление. Затова успехът е в техните ръце и зависи от това, доколко сериозно ще се отнесат към развитието на образованието.

Хелвеций страда от тежка форма на подагра и умира в дома си на улица Сент Ан на 26 декември 1771 г. Съчиненията на Хелвеций оказват силно влияние на много известни мислители и деятели по онова време.

Основни идеи[редактиране | edit source]

  • всички човешки дейности могат да се сведат до неговата физиология
  • личният интерес мотивира всяко едно действие или оценка
  • хората са интелектуално равни