Клод Окинлек
| Клод Джон Айре Окинлек | |
|---|---|
| 21 юни 1884 - 23 март 1981 г. | |
 британски офицер |
|
| Прякор | the Auk. |
| Място на раждане | Алдершот, Англия |
| Място на смърт | Маракеш, Мароко |
| Служил на |  Обединено кралство |
| Години на служба | 1904 - 1967 г. |
| Звание | фелдмаршал |
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
| Битки | Операция Крусейдър Първа битка при Ел Аламейн |
Клод Джон Айре Окинлек (на английски: Claude John Eyre Auchinleck) е английски офицер, който служи по време на Първата и Втората световна война.
Живот и кариера[редактиране]
Клод Окинлек е роден на 21 юни 1884 г. в Алдершот, Англия.[1]
През 1902 г. се дипломира в Кралската военна академия Сандхърст. Между 1904 и 1912 г. служи в Индия и Египет, а по време на Първата световна война в Близкия изток. През 1929 г. е изпратен отново в Индия.[1]
Завръща се в Англия през януари 1940 г. и на 7 май получава командването на британските войски изпратени в Нарвик. След изтеглянето на британските войски от Норвегия получава Южното командване, част от британския домашен фронт. Работи ефективно за подобряване подготовката на доброволците от Home guard. На 21 ноември 1940 г. е произведен в генерал и е изпратен в Индия като главнокомандващ на войските там. Натоварен е с контролиране на опитите за постигане на независимост и обучение на индийските войски.[1]
На 21 юни 1941 г. поема ролята на главнокомандващ на британските войски в Северна Африка от Арчибалд Уейвъл. През ноември 1941 г. дава начало на настъпателната операция Крусейдър, която нанася тежко поражение на Немския африкански корпус. По време на бойните действия заменя генерал-лейтенант Алан Кънингам с генерал-майор Нийл Ричи като командир на 8-ма армия.[1]
По време на лятното германско настъпление, британските войски са изтласкани обратно. Окинлек поема командването на 8-ма армия и успява да стабилизира фронта по време на първата битка при Ел Аламейн. На 5 август 1942 г. Чърчил го снема от командване и го заменя с генерал-лейтенант Бърнард Монтгомъри.[1]
Отказва предложения пост за командир на войските в Сирия и Ирак. Завръща се Индия като главнокомандващ на армията. Заема поста между 18 юни 1943 и 14 август 1947 г. През юни 1946 г. е произведен в звание фелдмаршал. Отказва да получи аристократска титла, тъй като не иска награден за разделянето на Индия и Пакистан, решение което презира.[1]
Пенсионира се през 1967 г. и се установява в Маракеш, Мароко. Умира там на 23 март 1981 г.[1]
Използвана литература[редактиране]
- Tucker, Spencer C. и др. World War II: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1851098577.
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
