Клоназепам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Rivatril.jpg

Клоназепам е лекарствено средство от групата на бензодиазепините, което притежава анксиолитично (облекчаващо тревожността), антиконвулсантно, миорелаксиращо и сънотворно действие.

Продуктът се предлага на пазара от фирма Roche с търговското наименование Klonopin и Rivotril. Лекарственият продукт се разпространява под формата на таблетки от 0,5 и 2 мг.

Клонезапем е бързо действащ бензодиазепин, неговият полуживот достига 50 часа.

Действието на клоназепам настъпва бързо, но е известно, че лекарството причинява някои странични ефекти като сънливост и когнитивни смущения.

Както и останалите бензодиазепинови транквилизатори, клоназепам предизвиква зависимост, но това се случва само при 30% от пациентите на лечение с препарата.

Антиконвулсантните (противоепилептични) качества на клоназепам търпят развитието на толерантност, поради което за по-продължително лечение на това заболяване се препоръчват други медикаменти.

Клоназепам се използва и за лечение на други психически нарушения, сред които тревожност, вследствие на депресия и депресивноподобни състояния, и тревожност, вследствие на приема на антидепресанти, които проворкират тревожност през първите няколко седмици на лечение с тях (напр. SSRi).

Лекарството е показано и за лечение на паническо разстройство и други тревожни разстройства.

Действието на препарата се обуславя от стимулиращия му ефект върху мозъчния рецептор GABBAА, отговорен за трансмитера GABBA

Приложение в медицината

Лекарството клоназепам се използва за лечение на много заболявания, например:

Нежелани ефекти

Клоназепам може да доведе до проява на някои странични ефекти, но те не са често срещани. Обикновено тези нежелани реакции са леки и отшумяващи.

Често възникват ефекти на седация (отпуснатост, сънливост, замаяност и др.). Тези ефекти се дължат на общоуспокояващите и сънотворни характеристики на препарата.

Възможни са и други подобни ефекти, но те се проявяват изключително рядко.

Ефекти на толерантност и оттегляне

Както и останалите бензодиазепини, клоназепам води до състояния на толерантност. Толерантността е състояние, характеризиращо се с намаляване на действието на препарата и необходимоста от повишаване на дозата за постигане на предишния ефект от лечението.

Синдромът на оттегляне се характеризира с пристъпи на безсъние, раздразнителност и сърцебиене, понякога дори и халюцинации. Синдромът се появява при рязко спиране на приема на клоназепам, поради което е задължително прекъсването на лечението с него да става чрез бавно и постепенно намаляване на дневните дози до пълното му спиране.

Толерантност и синдромът на оттегляне се появяват във 30% от лекуващите се със клоназепам.

Случаи, в които е непрепоръчително използването на клоназепам

Приложението на клоназепам при хора в напреднала възраст, или при деца води до някои рискове, сред които опасно натрупване на клоназепам в организма при възрастните и повишено слюнкоотделяне при децата.

Не се препоръчва да се употребява при нетърпимост към клоназепам и при тежки белодробни заболявания.

При бременност клоназепам може да доведе до някои рядки нарушения в развитието на плода, като например: деформации, привикване на плода към веществото, нарушения на когнитивната функция на детето и други.

Взаимодействия

Едновременен прием на клоназепам с някои лекарства може да доведе до нарушения в обмяната му, а също така и в обмяната на другия медикамент.

Не съвсем безопасно е смесването на клоназепам с: