Клониране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Клонирането е процес на получаване на организъм (клонинг) или клетка чрез безполово размножаване.

През 1952 година, Робърт Бригс и Томас Кинг, клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки. Аналогична техника е използвана и при клонирането на овцата Доли. Опитът с жабите е именно първият успешен експеримент за клониране на висш организъм [1].

През 1996 г. изследователите от института Розлин в Шотландия клонират успешно овцата Доли. Тя е първият клониран бозайник. Тя боледува от рак на белия дроб и има артериални кризи. Посмъртното изследване на Доли показва, че с изключение на двете заболявания, организмът ѝ е функционирал нормално. Доли е майка на шест агнета, родени по обикновения начин. Световната организация за интелектуалната собственост (СОИС) при ООН дава на института изключителното право да клонира всички живи организми (без да изключва и хората). Правата на института важат до 2017 г.

След 1997 г. успешно клониране при различни животни е осъществено в редица развити страни — Франция, Великобритания, Япония, Корея и др.

Клонирането на човек се отрича от световната общност по етични причини и поради невъзможността тази дейност да бъде контролирана.

Въпреки това, през август 2004 г. изследователи от университета в Нюкасъл, Великобритания получават разрешение да извършат терапевтично клониране, като използват човешки ембриони за извличане на стволови клетки, които могат да бъдат използвани за лечения на болестта на Алцхаймер, на Паркинсон и на диабет. Това разрешение се основава на Закон за клониране на човешки гени, влязъл в сила на 31 януари 2001 г.

При растенията клонирането се основава на вегетативното размножаване. То може да бъде постигнато по различни начини: чрез вкореняване на резници и отводки, чрез присаждане, по метода in vitro и др. За разлика от животните, при много растителни видове то е лесно осъществимо и се прилага от хората от хилядолетия.

Критика[редактиране | edit source]

Клонирането поставя множество етични въпроси и предизвиква отрицателните реакции на много религиозни общности.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Robert W. Briggs Biographical Memoir. // Посетен на 2006-04-22.