Клоцов сборник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клоцов сборник
Лист от сборника
Лист от сборника
СъздаденХІ век
Оригинален езикстаробългарски, глаголица
Клоцов сборник в Общомедия
Лист от Клоцовия сборник

Клоцовият сборник (на латински: Glagolita Glocianus) е глаголически ръкопис от XI век.

От него са запазени едва 14 листа. Те са с голям формат и са изработени от пергамент. Въз основа на номерацията се смята, че пълният ръкопис е съдържал 488 листа. Запазената част включва част от слово на Йоан Златоуст, посветено на празника Връбница.

История[редактиране | редактиране на кода]

До втората половина на XV век Клоцовият сборник е собственост на рода Франкопан, владетели на остров Крък в Далмация. След смъртта на владетеля на Франкопаните, ръкописът остава без подвързия и е разкъсан на няколко части. През ΧΙΧ век граф Клоц става собственик на 12 от листовете, които малко преди смъртта си в 1856 г. подарява на градския музей в Тренто, Италия. Другите два листа са отделени при неизвестни обстоятелства и днес се пазят в музея „Фердинандеум“ в Инсбрук, Австрия.

Дванайсетте листа от Клоцовия сборник са издадени за първи път от Йериней Копитар (Glagolita Clozianus, 1836). В изданието си Копитар излага своята панонска теория за произхода на кирило-методиевския език и окончателно оборва господстващата дотогава теза на Й. Добровски за ранния произход на кирилицата спрямо глаголицата. 

Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]

Клоцовият сборник е писан с обла, висяща глаголица с преход към ъгловати начертания. В езика се наблюдават редица фонетични моравизми, които съжителстват с по-нови, преславски особености в лексиката. 

Издания и изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Старобългарски език. Текстове и речник“ – Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]