Клубът на червенокосите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клубът на червенокосите
The Adventure of the Red-Headed League
Redh-07.jpg
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
Оригинален език английски
Автор Артър Конан Дойл
Първо издание 1891 г.
Англия
Жанр Детективско-приключенски
Вид разказ
Поредица Шерлок Холмс Mistery stub.svg
Предходна Скандал в Бохемия
Следваща Добре замислено
Преводач Красимира Тодорова, 1991
Клубът на червенокосите в Общомедия

„Клубът на червенокосите“ (на английски: The Adventure of the Red-Headed League) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. За първи път е публикуван през 1891 г. в списание „Странд“ (The Strand Magazine), с илюстрации от Сидни Паджет. Включен е в сборника „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикуван през 1892 година.

Сюжет[редактиране | edit source]

Redh-02.jpg
Redh-03.jpg

За помощ към Холмс се обръща собственикът на малка заложна къща, г-н Джейбс Уилсън. Той е станал участник в много странни събития и поради това моли Холмс да му обясни какво наистина се е случило.

Преди известно време, асистентът на Уилсън, Винсънт Сполдинг, представя на вниманието на шефа си една интересна обява. Американски милионер, който има много червена коса, създава организацията „Клуб на червенокосите“, в която може да постъпи на работа всеки естествено червенокос мъж и срещу номинална работа да получи много добро заплащане. Тъй като Уилсън има много красива червена коса, решава да се кандидатира. На посочения във вестника адрес се тълпят огромен брой червенокоси хора и виждайки това, Уилсън счита, че няма да получи престижното място. Той обаче е одобрен след интервюто с представителя на клуба, Дънкан Рос, който отбелязва, че косата на Уилсън е с нужния цвят.

Работата изглежда доста безсмислена: Уилсън трябва да идва всяка сутрин в офиса на Клуба и ръчно да преписва многотомната Енциклопедия Британика. Уилсън първоначално си мисли, че това е някаква шега, но всяка седмица г-н Рос му плаща значителна сума пари. Това продължава в течение на 8 седмици, след което на вратата на офиса е поставено съобщение, че Клубът на червенокосите се разпуска. Озадачен от случилото се, Уилсън се обръща към Шерлок Холмс за разяснение.

Холмс разпитва Уилсън за подробности за асистента му Сполдинг, за външния му вид и поведението му. Особено внимание Холмс обръща на две неща: Сполдинг постоянно ходи до мазето, тъй като се занимава с фотография, и на лицето му има изгаряне от киселина.

Redh-10.jpg

Холмс предлага на Уотсън да посетят офиса на Уилсън. Холмс, преструвайки се на посетител, се запознава със Сполдинг, след което разглежда къщите и учрежденията около офиса на Уилсън. След това Холмс казва на Уотсън, че се подготвя голямо престъпление.

Вечерта Холмс кани Уотсън да участва в залавянето на опасните престъпници. Заедно с полицейския инспектор Джоунс и директора на банката Мериуедър, те правят засада в банковия трезор, където се съхраняват златни монети. Холмс пояснява, че предстои сблъсък с Джон Клей, изключително находчив и опасен убиец, крадец и фалшификатор. Действително успяват да осуетят опит за обир, а Джон Клей и съучастникът му са арестувани.

Sign at Sherlock Holmes Museum in Baker St 221b.jpg

На следващия ден Холмс разяснява мистерията пред Уотсън. Цялата идея с „Клубът на червенокосите“ има само една цел: да се изведат ежедневно всички от къщата на Уилсън. Научил, че Сполдинг постоянно ходи до мазето, и виждайки панталоните му, които са изцапани и намачкани, Холмс осъзнава, че Сполдинг копае тунел. Тъй като офисът на Уилсън се намира в близост до Градската и Областната банка, Холмс предполага, че се готви обир именно на тази банка. Освен това, виждайки „Сполдинг“, Холмс веднага разпознава известния му Джон Клей.

Адаптации[редактиране | edit source]

Разказът е екранизиран през 1921 г. във Великобритания в едноименния филм с участието на Ейли Норууд в ролята на Холмс, и Хюбърт Уилис като Уотсън.

През 1951 г. отново е филмиран във Великобритания с участието на Алън Уитли в ролята на Холмс, и Реймънд Франсис в ролята на Уотсън, през 1954 г. пак там с участието съответно на Роналд Хауърд и Хауърд Марион Кроуфърд, а през 1965 г. с участието на Дъглас Уилмър и Нейджъл Сток.

Екранизиран е през 1967 г. в Германия с участието на Ерих Счелов в ролята на Холмс и Пол Едвин Рот като Уотсън.

През 1985 г. е адаптиран отново във Великобритания с Джеръми Брет като Холмс и Дейвид Бърк като Уотсън. [1]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сайт на Обществото на Шерлок Холмс във Франция
Adventures of sherlock holmes.jpg
  • "Red-Headed League," Baltimore Weekly Sun (August 15, 1891), 1.
  • "The Red-Headed League," Ellery Queen's Media Favorites. Edited by Eleanor Sullivan. New York: Davis Publications, (Summer 1988). p. 207-227. (Anthology No. 58)
  • "The Red-Headed League," Ellery Queen's Mystery Magazine, 15, No. 76 (March 1950), 93-112.
  • "The Red-Headed League," Glasgow Weekly Mail (March 24, 1894), 7; (March 31, 1894), 7.
  • "The Red-Headed League," Inter-Ocean (Chicago) (August 8, 1891), 13.
  • "The Red-Headed League," Illustrated by Sidney Paget. John O'London's Weekly (July 26, 1930), 564-568, 588.
  • "The Red-Headed League," Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday magazine (April 23, 1905), 1-2.
  • "The Red-Headed League," San Francisco Examiner (August 9, 1891), 15. illus.
  • "The Red-Headed League," Scottish Border Record (Galashiels) (September 30, 1904), 4; (October 7, 1904), 4.
  • "The Red-Headed League," Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 2, No. 8 (August 1891), 190-204.
  • "The Red-Headed League," Sunday Chronicle (Manchester) (May 11, 1930), 6; (May 18, 1930), 6. illus.
  • "The Red-Headed League," Toledo Daily Blade, (August 10, 1891).
  • "The Red-Headed League," The Underworld, 3, No. 4 (April 1928), 29-42.
  • "The Red-Headed League," Illustrated by Roger Payne. World of Wonder (London) No. 96 (January 22, 1972), 28-29; No. 97 (January 29, 1972), 28-29; No. 98 (February 5, 1972), 28-29; No. 99 (February 12, 1972), 28-29.