Ключ (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ключ.

Ключ
България
Red pog.png
Ключ
Област Благоевград
Red pog.png
Ключ
Общи данни
Население 859 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 17,883 km²
Надм. височина 455 m
Пощ. код 2899
Тел. код 074202
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 37349
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Ключ
Христо Марков
(СДС, ВМРО-БНД)

Ключ е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Ключ се намира в полупланински район в живописна местност в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. Съседни села са Яворница и Скрът. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 800 мм). През селото протича река Ключка или Липница, десен приток на Струмешница. Последната огражда землището му от север. Почвите са канелени горски, делувиални и алувиално-делувиални. Селото е един от удобните изходни пунктове за изкачването на триграничния връх Тумба, връх Лозен и високите части на планината.[1]

История[редактиране | edit source]

Село Ключ има богата древна история. В землището на селото има останки от праисторически, антични и средновековни поселения. В т.нар. Ключка клисура се е състояла историческата Беласишка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.

Името на село Ключ произлиза от гръцкия вариант на името на Ключката клисура - (Κλειδίον, Клидион). Теснината Клидион се споменава през 11 век от Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други византийски летописци. Самото село се споменава в дарствена грамота на Хилендарския манастир, издадена от крал Стефан Душан, през 1336 година.

Ключ се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година. Според първия регистър в селото живеят 163 християнски и 2 мюсюлмански домакинства. [2]

През 19 век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Клуч (Clutch) е посочено като село със 104 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 118 жители българи.[3] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1000 жители, от които 800 турци и 200 българи [4]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ключ се състои от 56 българи екзархисти.[5]

Ключ е освободен от османско владичество по време на Балканската война през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[6] Местното турско население се изселва, а на тяхно място се настаняват българи-бежанци от Демирхисарско и Кукушко, както и българи-планинци от Огражден.

През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия, предавайки разказа на местен ходжа той пише:

За съдбата на с. Ключ и на всички подбеласицки села при турското завоевание той съобщи, както чувал от стари хора, че всички тия села по северните поли на Беласица били български християнски, но при завоеванието им било обявено, че ще бъдат пощадени и неизклани, ако приемат мохамеданската вяра. Населението приело тая вяра и така се спасило. При това ходжа Сюлейман добави, че и той е един от потомците на тия българи.[7]

Село Ключ притежава отличието „Златен печат” за уникално европейско селище, заради древна история и уникално културно наследство, присъдено му от Европейския форум на експертите.[8]

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Основно училище "Христо Смирненски" - закрито 2013 година
  • Читалище "Гоце Делчев"

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Ключ

Редовни събития[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 438.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.603-606
  3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 148-149.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с. 187
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
  6. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  7. Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.74.
  8. Природен парк "Беласица".
  9. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 713.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.